Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Дрън-дрън!

Запече ли се положението, той ще е първата и единствена жертва. Сякаш не беше се случвало и друг път! Струваше му се, че вече чува как онези в Балтимор и Вашингон превключват на задна предавка. Ами ти добре знаеше какво те чака в тая работа, когато се захващаше с нея, Меривейл. А лицата им ще изглеждат професионално опечалени, докато се крият зад думите, предназначени за случаи като тоя: В нашата работа, когато се налага, трябва да умееш да приемаш удара.

Такова, значи, е положението. Нямаше никакво съмнение. Ако можеше нещо да се спаси, щеше да го направи, в противен случай ще спасява само себе си.

— Дявол да го вземе! — промърмори прочувствено той. — Да оставим засега всичко това. Какво научихте за моите хора?

— Нищо.

— Нищо? — Меривейл преглътна ядосано. Той се обърна и втренчи поглед в лицето на Гемел, осветено от идещата отсреща кола. Човекът от ФБР гледаше безстрастно пред себе си, сякаш наистина беше изваян от някакъв черен камък.

— Бих искал да ми обясните това „нищо“, стига да разполагате с някакво обяснение — настоя Меривейл.

— Както ни беше наредено, — рече Гемел, — изчаквахме вашето пристигане.

„Ясно, че такива са били заповедите“ — помисли си Меривейл.

Вече разбираше произтичащите от подобно поведение усложнения. В ситуация като тази, съществуваше само една уязвима цел. Всъщност, това също го е имало в заповедите на Гемел. Без съмнение. Без абсолютно никакво съмнение.

— Това е надхвърля всякакви граници — произнесе надуто Меривейл. Той се извърна и впери поглед в мрака, отвъд който блещукаха светлините на приближаващия се Фостървил. Пресичаха някакво открито поле, пътят се издигаше постепенно нагоре, в далечината се виждаха мрачните очертания на хълмове, огрени от звездна светлина. Пътят беше почти пуст. Мрачният пейзаж отвън навяваше на Меривейл усещане за самота и подсилваше чувството му, че е бил изоставен на произвола.

— Хайде да не се правим, че не се разбираме — предложи Гемел. — Дойдох да ви взема лично именно за да можем да си поговорим открито. — Гемел погледна многозначително Меривейл. Бедният нещастник, мечът вече бе вдигнат над главата му. Нима едва сега го осъзнаваше?

— Защо, тогава, не говорите открито? — настояваше Меривейл.

„Той е по-напорист, отколкото го налага ситуацията — помисли си Гемел. — Означава ли това, че Агенцията се е сдобила с нова информация, която усилва позициите й? Чудя се…“

— Правя всичко, което ми позволяват инструкциите — каза Гемел. — Не повече от час, след като пристигнах във Фостървил, съобщиха че ще кацнете в Лейквю. Наложи се да потегля незабавно, за да се срещна с вас. Оказа се, че Лейквю е най-близкото летище, снабдено с нощно осветление. Но дали това е била истинската причина, за да се приземите там, или е имало още нещо?

— За какво говорите?

— Ами, мисля си за последния инцидент — самолетната катастрофа в планината.

— Ах, да, разбира се. Имаше го в доклада, който ми връчиха в Портленд. Доколкото разбрах, все още няма заключение. Пожарът унищожил всички следи. Отдават го на мълния, или на избухнал резервоар. Казват, че пилотът трябвало да мине през Колумбийското дефиле, но летял директно за да спести време.

— Изключили ли са възможността за саботаж?

— Още не. Ако питате мен — напълно е възможно. Иначе, съвпаденията стават прекалено много. Вие как мислите?

— И ние подозираме нещо подобно.

— Как разпределихте вашите единадесет души и патрула? — попита Меривейл.

— Една от колите, с трима полицаи от орегонската пътна полиция изпратих на юг. Останалите две са в постоянна готовност и поддържат радиовръзка.

— Но каква е задачата на тези три коли?

— Разположихме центъра за свръзка в една стая в мотела на Фостървил. Колите се свързват периодично с центъра за доклад. Моите хора заеха позиция между града и чифлика и…

— Само две коли между града и чифлика?

— Не, три. Дори четири — с патрулната кола на пътната полиция. Моите три коли са разположени така, че да държат под наблюдение целта — едната е на изток, на пътя за горската служба, а другите две — по посока към чифлика. Имат заповед да не доближават на повече от две мили.

— Две мили?

— Точно така, и да не излизат от колите си.

— Но две мили…

— Когато добием ясна представа с какво сме се захванали, тогава можем да си позволим известни рискове — рече Гемел. — Но засега случаят е като уравнение с много неизвестни. — Гемел говореше с равен, спокоен глас, опитвайки се да сдържи яда си. Меривейл определено го дразнеше. Нима не разбираше, че до двадесет и четири часа можеше да се наложи Гемел собственоръчно да му постави белезници? Щяха да го арестуват само за да може ФБР да излезе сухо от ситуацията. На какво разчиташе този копелдак?