Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Без да откъсва поглед от нея, Джанвърт напипа гърлото на гарафата, но го изпусна и водата заля пода.

— Вижте какво направихте — укори го жената и се наведе да вдигне гарафата, търкаляща се в локва вода.

В мига, когато се изправяше, подтикван от отчаяние Джанвърт замахна с ръка и я удари с острието на дланта си по шията. Жената се строполи и не помръдна.

Оставаше другата жена, която пазеше отвън. „Отпусни се и мисли“ — повтаряше си Джанвърт. От тавана на стаята струеше хладна зелена светлина, на която бледата кожа на лежащата в краката му жена бе придобила съвсем мъртвешки изглед. Той се наведе, опипа пулса и не го долови. Издърпа слушалката, постави си я и преслуша сърцето. Нищо. Беше я убил с един единствен, отчаян удар и от това положението му ставаше още по-опасно. Той се надигна трескаво, издърпа трупа встрани от вратата и се огледа за следи от кратката схватка. Гарафата продължаваше да се търкаля на пода, но Джанвърт се поколеба, преди да я вдигне. И това колебание го спаси.

Вратата се отвори за втори път и вътре надникна възрастната жена с любопитен израз на лицето.

Джанвърт се хвърли право към нея, сграбчи я за косата, дръпна я вътре в стаята и заби коляно в гърдите й. Жената изпъшка болезнено и изпусна оръжието. Джанвърт я пусна, замахна и я покоси със саблен удар — също както първата — обърна се и блъсна вратата.

Беше се справил и с двете, имаше и оръжие. Той разгледа странния, подобен на камшик предмет. Излят бе от черна пластмаса, материал подобен на този, от който бяха направени гарафата и чашата. На дължина бе близо метър, в единия край имаше дръжка с удобни вдлъбнатини за пръстите. В основата на дръжката бе монтиран кръгъл циферблат с деления, а на мястото на показалеца беше вграден жълтеникав лост.

Джанвърт насочи оръжието към жената, която беше повалил току що на пода и натисна лоста. От раздвоения край се разнесе бап-хъммммм и той отпусна дръжката. Бръмченето утихна. Тялото на жената бе потръпнало конвулсивно при задействането на оръжието. Кожата на страната, обърната към него, придоби тъмно-виолетов цвят. Той се наведе и опипа пулса. Не долови нищо. И двете жени бяха мъртви. Отстъпи назад и погледна към вратата. Отваряше се навътре, знаеше го от опит, някъде по средата й бе разположен механизъм, подобен на дръжка, който обаче не се бе поддал на опитите му малко по-рано. Внезапно се изплаши, че в паниката си одеве се е заключил отвътре. Подтикван от нарастващото отчаяние Джанвърт изтича при вратата и я дръпна. Вратата се открехна с едва чуто изщракване и миг преди да я притвори, той мярна тълпите от крачещи навън хора.

— Трябва да помисля — произнесе гласно той.

Разберат ли, че е избягал, ще предположат, съвсем естествено, че се е насочил към повърхността. Дали имаше и други пътища, които да водят навън? Какво бе разположено на етажите под него? Уверен бе, че има поне още едно, по-дълбоко ниво. По пътя насам минаха покрай открит двоен асансьор, чийто кабини се плъзгаха постоянно в две противоположни посоки. В ръцете си държеше едно от техните оръжия и вече знаеше как да убива с него. Издирването щеше да започне съвсем скоро. Ще претърсят стая по стая целия тунел — поне от човешки ресурси, по всичко изглежда, не изпитваха недостиг.

Ще поема надолу.

Нямаше никаква представа на каква дълбочина под повърхността се намира. Слязоха до тук с асансьор, Джанвърт не бе успял да преброи етажите, по-точно пропускът бе на другата, втората личност.

Нямаше съмнение, че са му пробутали нещо с храната, за да го усмирят. И появата на втората личност също е дело на Хелстрьом. Може би дори в това се крие тайната на Проект 40. Нищо чудно в документите, които откриха в библиотеката да става дума за някакъв химически препарат, с чиято помощ се манипулират хора.

Едно е сигурно — преследвачите няма да предполагат, че е поел надолу. Ако въобще има някакъв начин да се измъкне от този човешки мравуняк, може да го открие само като действа изненадващо.

„Старай се да бъдеш непредвидим“ — припомни си Джанвърт.

Все още не чувстваше пълна власт над себе си, но знаеше, че не бива да се бави повече. Стисна оръжието в дясната ръка, открехна повторно вратата и надзърна отвън. Движението в тунела изглеждаше поразредено, няколко съвсем голи мъже и жени минаха мълчаливо близо до него, без да му обърнат каквото и да било внимание. Движеха се в колона — Джанвърт преброи девет човека. Малко по-дълга колона пресичаше отсрещния край на тунела в противоположната посока. От тях също никой не погледна към него.