Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

ДЖанвърт направи няколко бързи крачки и се прилепи на опашката на колоната, която крачеше наляво. Отдели се при асансьора, изчака кабината отгоре и скочи вътре, заедно с някакъв слаб мъж с безизразно лице. Двамата застанаха с лице към изхода и се понесоха надолу без да разменят нито дума.

Миризмата, с която бяха пропити тунелите, все повече отвращаваше Джанвърт и той почувства, че тревогата му нараства. Мъжът до него по всичко изглежда не я долавяше. Дишаше съвсем спокойно, докато Джанвърт с мъка подтискаше гаденето си. „По-добре да не мисля за това“ — повтаряше си той. Колкото и странно да беше, съседът му изглежда не изпитваше никакъв интерес към Джанвърт. Всички косми по лицето и тялото му бяха грижливо избръснати, или премахнати по някакъв начин. Голата му глава лъщеше на изкуствената светлина.

Когато пресичаха поредното ниво мъжът неочаквано скочи навън и Джанвърт остана сам в кабината. Започна да брои етажите и когато стигна до десет, зачуди се дали не е време да слезе от асансьора. Вдигна очи към тавана. Беше също така сив и безличен, като пода. Нещо блестеше в единия ъгъл на кабината. Пресегна се и докосна странното петно. Беше лепкаво и Джанвърт поднесе пръст към носа си. Миришеше също като кашата, която му бяха поднесли за храна. Джанвърт изтри ръката си в бедрото и се замисли какво търси това петно от храна на тавана. Имаше само едно обяснение — таванът се превръщаше в под в някаква крайна фаза от движението на асансьора, когато кабината се преобръщаше. Асансьорът се движеше непрестанно. Хората се качваха и слизаха в движение от кабините. Съдейки по всичко, ставаше дума за затворена верига от кабини, които се движеха непрестанно между различните нива на този човешки мравуняк, създаден от Хелстрьом.

Кабината внезапно се заклати и се наклони наляво. Джанвърт приклекна, плъзна се и стъпи на стената, която сега бе под краката му. Сива, еднообразна маса запълваше входното отвърстие, докато кабината бавно се преобърна и доскорошният таван се превърна в под. Предположенията му се потвърдиха. Кабината потегли нагоре. Веднага щом се изравниха със следващото ниво Джанвърт скочи навън, огледа се, но наоколо нямаше никой. Намираше се в тунел, озарен с бледа червеникава светлина, но някъде по-нататък, в далечината се виждаха ярки жълти лампи. Погледна в другата посока, където тунелът извиваше и се губеше зад завоя. Реши да тръгне към светлината, обърна се и пое с отмерена крачка. Стараеше се да прилича на човек, който е тръгнал нанякъде по работа. Усещаше тежестта на оръжието в ръката си, дръжката беше хлъзгава от пот. Още преди да доближи осветения участък, до ушите му стигна шум от течаща вода. Малко по-късно забеляза, че светлината прозира през тесни успоредни на пода прорези в стените и тавана. Прорезите бяха на равнището на очите, достатъчно беше само да завърти глава, докато минаваше покрай тях, за да надзърне в просторна, ниска зала, в която на равни разстояния бяха подредени резервоари, които се пълнеха отгоре с вода, а наоколо съвсем делово щъкаха работници. Джанвърт се взря в най-близкия резервоар и едва сега забеляза подскачащите вътре съвсем дребни риби. Малко по-нататък група работници изсипваха уловените риби в метална количка.

Боже мили, това беше ферма за риби!

Джанвърт продължи покрай прорезите, а светлината пред него продължаваше да се усилва и да придобива розов оттенък. Този път в стената бе прокопана висока до тавана врата, зад която имаше втора зала, доста по-голяма от първата. Тук върху многобройни палети бяха разположени контейнери с растения, с гъсти, зелени листа, а отгоре се спускаха ярки осветителни тела. Звукът от течаща вода бе малко по-слаб. Работниците носеха тъмни очила и се движеха между палетите, преметнали през рамо торби, в които събираха някакви червени плодове, които Джанвърт взе за домати. Пълните торби отнасяха и изсипваха в отвор в далечния край на залата.

Все по-често на пътя си срещаше хора, някъде отпред се появи тихо бръмчене, което постепенно нарастваше. Джанвърт осъзна, че шумът се носеше от доста време, но едва сега му бе обърнал внимание.

До този момент, нито един от минувачите не даваше вид, че го е забелязал.

С наближаване източника на неприятния звук в тунела ставаше все по-топло. Бръмченето продължаваше да се усилва и вече приближаваше прага на болка. В стената отляво отново се появиха прорези. Джанвърт се наведе към един от тях за да открие, че зад стената е разположена гигантска по размери зала. Спускаше се поне на два етажа под него, вътре бяха монтирани някакви масивни цилиндрични машини, в сравнение с които работниците наоколо изглеждаха истински джуджета. Джанвърт прецени на око, че странните съоръжения са поне петдесет фута високи и сто в диаметър. Съвсем очевидно те бяха източникът на неприятния шум, а заедно с него в тунела нахлуваше и миризмата на озон.