LibCat » Книги » Проза » Классическая проза » Самюъл Бекет - В очакване на Годо

Самюъл Бекет - В очакване на Годо

Здесь есть возможность читать онлайн «Самюъл Бекет - В очакване на Годо» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Читать книгу

Название:
В очакване на Годо
Автор:
Самюъл Бекет
Жанр:
Классическая проза / на болгарском языке
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Рейтинг книги:
5 / 5. Голосов: 1
Избранное:

Добавить в избранное
Отзывы:
Написать комментарий
Ваша оценка:
- 100
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5

В очакване на Годо: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «В очакване на Годо»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Двама души чакат до едно дърво. Чакат някой си Годо. Говорят си. Идват още двама, говорят и те, после си отиват. Продължава очакването на Годо. Но кой е Годо? Така ли се нарича? Ще дойде ли? И има ли го изобщо?
„В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена — пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ — заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1906–1989), носител на Нобелова награда за литература.
Няма АЗ, няма ИМАМ, няма СЪМ.
Самюъл Бекет Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледява — той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и разсъждения, които служат само за прикритие на същностното му мъчение — да страда, оголен до кости.
Морис Надо „В очакване на Годо“ е една от най-възвишените и вълнуващи пиеси в цялата история на драматургията.
в. „Таймс“ Бекет е безподобен магьосник. Пред неговата риторика и музика всеки поет би позеленял от завист.
Стивън Спендър Първият прочит на Бекет е неповторимо изживяване.
Пол Остър

В очакване на Годо — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «В очакване на Годо», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

↓

↑

Сбросить

Интервал:

↓

↑

Закладка:

Сделать

Пауза.

ВЛАДИМИР. Господин Годо ли те праща?

МОМЧЕТО. Да, господине.

ВЛАДИМИР. Няма ли да дойде тази вечер?

МОМЧЕТО. Не, господине.

ВЛАДИМИР. Но ще дойде утре.

МОМЧЕТО. Да, господине.

ВЛАДИМИР. Сигурно, нали?

МОМЧЕТО. Да, господине.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Срещна ли някого?

МОМЧЕТО. Не, господине.

ВЛАДИМИР. Други двама… (колебае се) човеци.

МОМЧЕТО. Не съм видял никого, господине.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Какво прави господин Годо? (Пауза.) Чуваш ли?

МОМЧЕТО. Да, господине.

ВЛАДИМИР. Е?

МОМЧЕТО. Нищо не прави, господине. Пауза.

ВЛАДИМИР. Как е брат ти?

МОМЧЕТО. Болен е, господине.

ВЛАДИМИР. Да не би той да е идвал вчера?

МОМЧЕТО. Не знам, господине.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Има ли брада господин Годо?

МОМЧЕТО. Да, господине.

ВЛАДИМИР. Руса ли… (колебае се) или черна?

МОМЧЕТО. Мисля, че е бяла, господине.

Пауза.

ВЛАДИМИР. Горко ни!

Пауза.

МОМЧЕТО. Какво трябва да кажа на господин Годо, господине?

ВЛАДИМИР. Ще му кажеш (спира се) , ще му кажеш, че си ме видял и че… (размишлява) че си ме видял. (Пауза. Владимир пристъпва напред, Момчето отстъпва. Владимир спира, Момчето спира.) Кажи, сигурен ли си, че си ме видял? Да не ми кажеш утре, че никога не си ме виждал?

Мълчание. Владимир изведнъж прави скок напред, Момчето избягва като стрела. Мълчание. Слънцето залязва, луната изгрява. Владимир стои неподвижен. Естрагон се събужда, събува обувките си, става, държейки в ръка обувките си, оставя ги близо до рампата, приближава се до Владимир, гледа го.

ЕСТРАГОН. Какво ти е?

ВЛАДИМИР. Нищо ми няма.

ЕСТРАГОН. Аз си отивам.

ВЛАДИМИР. И аз.

Пауза.

ЕСТРАГОН. Дълго ли спах?

ВЛАДИМИР. Не знам.

Пауза.

ЕСТРАГОН. Къде отиваме?

ВЛАДИМИР. Някъде наблизо.

ЕСТРАГОН. Не, не. Да се махаме, далеч оттук!

ВЛАДИМИР. Не можем.

ЕСТРАГОН. Защо?

ВЛАДИМИР. Утре трябва да се върнем.

ЕСТРАГОН. За какво ще се връщаме?

ВЛАДИМИР. За да чакаме Годо.

ЕСТРАГОН. Вярно. (Пауза.) Не дойде ли?

ВЛАДИМИР. Не.

ЕСТРАГОН. А сега е много късно.

ВЛАДИМИР. Да, нощ е.

ЕСТРАГОН. А ако се откажем? (Пауза.) Да се откажем ли?

ВЛАДИМИР. Ще ни накаже. (Пауза. Гледа дървото.) Само дървото живее.

ЕСТРАГОН (гледа дървото) . Какво е?

ВЛАДИМИР. Дърво.

ЕСТРАГОН. Да, но какъв вид?

ВЛАДИМИР. Не знам. Върба.

ЕСТРАГОН. Ела да видим. (Дърпа Владимир към дървото. Те спират неподвижни пред него. Мълчание.) Дали да не се обесим?

ВЛАДИМИР. С какво?

ЕСТРАГОН. Нямаш ли въже?

ВЛАДИМИР. Нямам.

ЕСТРАГОН. Тогава не можем.

ВЛАДИМИР. Да си отиваме.

ЕСТРАГОН. Чакай, може с моя колан.

ВЛАДИМИР. Къс е.

ЕСТРАГОН. Ще ме дърпаш за краката.

ВЛАДИМИР. А на мен кой ще ми ги дърпа?

ЕСТРАГОН. Вярно.

ВЛАДИМИР. Я да видим все пак. (Естрагон развързва въжето, което държи панталоните му. Панталоните му, прекалено широки, му падат до глезените. Двамата гледат въжето.) Може да свърши работа. Здрав ли е?

ЕСТРАГОН. Ще видим. Дръж.

Двамата хващат всеки по един край и го дърпат. Въжето се скъсва. Те за малко не падат.

ВЛАДИМИР. Не го бива за нищо.

Мълчание.

ЕСТРАГОН. Казваш, че трябва да се върнем утре, а?

ВЛАДИМИР. Да.

ЕСТРАГОН. Тогава ще донесем здраво въже.

ВЛАДИМИР. Да.

Пауза.

ЕСТРАГОН. Диди.

ВЛАДИМИР. Кажи.

ЕСТРАГОН. Не мога повече.