Самюъл Бекет - В очакване на Годо

ПОЦО. Шапката!

Владимир успява да свали шапката на Лъки, който млъква и пада. Пълно мълчание. Тежко дишане на победителите.

ЕСТРАГОН. Аз съм отмъстен.

Владимир разглежда шапката на Лъки, поглежда вътре в нея.

ПОЦО. Дайте ми я! (Изтръгва шапката от ръцете на Владимир, хвърля я на земята, скача отгоре й.) Няма да може да мисли вече!

ВЛАДИМИР. А ще може ли да се ориентира?

ПОЦО. Аз ще го ориентирам. (Рита Лъки.) Стани! Свиня такава!

ЕСТРАГОН. Да не е умрял?

ВЛАДИМИР. Ще го убиете.

ПОЦО. Ставай! Мършо! (Дърпа въжето, Лъки се тътри по земята. Към Естрагон и Владимир.) Помогнете ми.

ВЛАДИМИР. Какво да правим?

ПОЦО. Вдигнете го!

Естрагон и Владимир изправят Лъки на крака, държат го известно време, след това го пускат. Той пада отново.

ЕСТРАГОН. Нарочно го прави.

ПОЦО. Трябва да го държите. (Пауза.) Хайде, хайде, вдигайте!

ЕСТРАГОН. Писна ми.

ВЛАДИМИР. Хайде, дай още веднъж.

ЕСТРАГОН. За какви ни взема?

ВЛАДИМИР. Хайде.

Те изправят Лъки, придържат го.

ПОЦО. Не го пускайте! (Естрагон и Владимир залитат.) Не мърдайте! (Поцо отива да вземе куфара и кошницата и ги занася при Лъки.) Дръжте го здраво! (Слага куфара в ръката на Лъки, който веднага го изтървава.) Не го пускайте! (Повтаря същото. Постепенно, при допира с куфара, Лъки се връща в съзнание и накрая пръстите му се свиват около дръжката.) Не го пускайте още! (Същата игра с кошницата.) Това е, сега можете да го пуснете. (Естрагон и Владимир се отдръпват от Лъки, който се препъва, залита, прегъва се, но остава прав, с куфара и кошницата в ръце. Поцо се дръпва назад, изплющява камшикът.) Напред! (Лъки пристъпва напред.) Назад! (Лъки се дръпва назад.) Кръгом! (Лъки се завърта.) Готово, вече може да ходи. (Обръща се към Естрагон и Владимир.) Благодаря ви, господа, позволете ми да ви (рови из джобовете си) , да ви пожелая (продължава да рови) , абе, къде съм си сложил часовника? (Рови.) Ама че работа! (Вдига разрешената си глава.) Часовник с капак, господа, и със секундарник. Дядо ми ми го подари. (Бърка се.) Може би е паднал някъде. (Търси по земята, Владимир и Естрагон също търсят. Поцо обръща с крак останките от шапката на Лъки.) Чудна работа. Как е възможно?

ВЛАДИМИР. Да не е в малкото джобче?

ПОЦО. Чакайте. (Прегъва се надве, приближава глава до корема си, слуша.) Нищо не чувам! (Прави им знак да се приближат.) Елате. (Естрагон и Владимир се приближават до него, навеждат се до корема му.) Би трябвало да го чуем как тика.

ВЛАДИМИР. Тихо!

Всички слушат, наведени.

ЕСТРАГОН. Чувам нещо.

ПОЦО. Къде!

ВЛАДИМИР. Това е сърцето.

ПОЦО (разочарован) . По дяволите!

ВЛАДИМИР. Тихо!

Те слушат.

ЕСТРАГОН. Може би е спрял.

Изправят се.

ПОЦО. Кой мирише така?

ЕСТРАГОН. На него устата му мирише, а на мен — краката.

ПОЦО. Ще ви напусна.

ЕСТРАГОН. А часовникът?

ПОЦО. Сигурно съм го оставил в замъка.

ЕСТРАГОН. Тогава сбогом.

ПОЦО. Сбогом.

ВЛАДИМИР. Сбогом.

ЕСТРАГОН. Сбогом.

Мълчание. Никой не мърда.

ВЛАДИМИР. Сбогом.

ПОЦО. Сбогом.

ЕСТРАГОН. Сбогом.

Пауза.

ПОЦО. И благодаря.

ВЛАДИМИР. Ние ви благодарим.

ПОЦО. Няма защо.

ЕСТРАГОН. Има, има защо.

ПОЦО. Не, няма.

ВЛАДИМИР. Има, има.

ЕСТРАГОН. Няма.

Мълчание.

ПОЦО. Не успявам да… (колебае се) да тръгна.

ЕСТРАГОН. Такъв е животът.

Поцо се обръща, отдалечава се от Лъки към кулисата, като отпуска постепенно въжето.

ВЛАДИМИР. Тръгнахте в обратната посока.

ПОЦО. Трябва да се засиля. (Стигнал до края на въжето, в кулисата, той се спира, обръща се, вика.) Пазете се! (Естрагон и Владимир се нареждат в дъното, гледат Поцо. Плясък на камшик.) Напред! (Лъки не помръдва.)

ЕСТРАГОН. Напред!

ВЛАДИМИР. Напред!

Плясък на камшик. Лъки се помества.

ПОЦО. По-живо! (Излиза иззад кулисата; прекосява сцената, следвайки Лъки. Естрагон и Владимир свалят шапките си, махат с ръка. Лъки излиза. Поцо пляска с въжето и с камшика.) По-живо! По-живо! (В момента, когато и той ще се скрие зад кулисата, Поцо спира, обръща се. Въжето се опъва. Шум от падане на Лъки.) Стола ми! (Владимир отива за стола и го дава на Поцо, който го хвърля към Лъки.) Сбогом!