Лъвът, Вещицата и дрешникът

— Всичко ще бъде направено — отговори Аслан. — Но може би ще бъде по-трудно, отколкото си мислите.

И той отново замълча. Дотогава Луси си мислеше, че очите му излъчват царствена сила и кротост. Сега изведнъж й се строи, че те изглеждат и тъжни. Но в следващия миг това изражение изчезна. Лъвът разтърси грива и плесна с лапи („Страшни лапи — помисли Луси, — ако не знае как да ги направи меки като кадифе!“) и проговори:

— В това време да се подготви тържеството! Дами, отведете тези дъщери Евини в палатката и се погрижете за тях!

Когато момичетата се отдалечаваха, Аслан положи лапата си (макар и мека като кадифе, тя бе доста тежка) върху рамото на Питър и каза:

— Ела, сине Адамов! Ще ти покажа отдалече двореца, където ти ще бъдеш крал.

Питър, все още с извадена сабя в ръка, тръгна с Лъва към източния край на хълма. Там пред очите им се разкри чудна гледка. Слънцето залязваше зад гърбовете им. Това означаваше, че цялата местност под тях се разстилаше на вечерната светлина: гора, хълмове и долини, долното течение на Голямата река, лъкатушеща като сребърна змия. Отвъд всичко това беше морето, а над него — небето, покрито с облаци, порозовели от отблясъците на залеза. И точно където земята на Нарния се срещаше с морето, при устието на Голямата река, нещо блестеше върху едно хълмче. Блестеше, защото това беше замък и, разбира се, слънчевата светлина се отразяваше от многобройните му прозорци, които гледаха към Питър и залеза. Но Питър виждаше всичко това като голяма звезда, почиваща на морския бряг.

— Това, о, човеко — каза Аслан, — е Каир Паравел с четирите трона, на единия от които ще се възкачиш ти като крал! Показвам го на теб, защото ти си първородният син и ти ще бъдеш Върховният крал.

Питър отново не отговори, защото изведнъж странен звук разцепи тишината. Прозвуча като ловджийски рог, но по-плътно.

— Това е рогът на сестра ти — поясни тихо Аслан на Питър (толкова тихо, че бе по-скоро мъркане, ако не е липса на уважение да мислиш, че един лъв може да мърка).

В първия миг Питър не разбра нищо. После видя, че всички други същества тръгнаха нататък, и чу Аслан да казва, като махна с лапа:

— Назад! Да оставим принца да извоюва своята титла!

Едва тогава той разбра и се втурна с всички сили към палатката. А там видя страшна гледка.

Горските и водните самодиви бягаха на всички посоки. Луси тичаше към него толкова бързо, колкото можеха да я носят малките й крачета, а лицето й бе бяло като платно. След това видя как Сюзан, гонена от грамадно сиво животно, се втурна към едно дърво, хвана се и се покатери на него. Отначало Питър помисли, че вижда мечка. После реши, че прилича на немска овчарка, макар и да бе твърде голямо, за да е куче. И накрая разбра, че това е вълк, изправен на задните си лапи. С предните дращеше по дървото и ръмжеше. Козината му бе настръхнала. Сюзан едва успя да се покачи на втория голям клон, но единият й крак висеше така, че ходилото й бе на няколко сантиметра от тракащите зъби. Питър се почуди защо Сюзан не се изкачва по-нагоре или поне не се хваща по-здраво, но скоро видя, че тя всеки миг може да загуби съзнание и да се строполи на земята.

Питър не се чувстваше много храбър. Всъщност усещаше, че почти му прилошава. Но това не променяше нещата. Той се втурна към чудовището и замахна със сабята си отстрани. Този удар не достигна вълка. Бърз като светкавица, той се обърна с пламнали очи и широко отворена уста. Ако вълкът не беше така ядосан, че да нададе яростен вой, щеше веднага да захапе момчето за гърлото. При това положение, макар че всичко стана много бързо, за да има време за разсъждения, Питър само успя да се наведе и заби сабята си колкото се може по-дълбоко между предните крака на звяра (там, където се намираше сърцето). Следващият момент бе ужасен, приличаше на кошмар. Питър буташе и дърпаше сабята, а вълкът беше ни жив, ни умрял. Оголените му зъби тракаха срещу челото на момчето и всичко наоколо потъна в кръв. След миг бъдещият крал видя, че чудовището е мъртво, извади сабята от него, изправи се и избърса потта от челото си. Чувстваше се напълно изтощен.

Сюзан слезе от дървото. И тя, и Питър трепереха, като се срещнаха. И аз не мога да отрека, че не последваха сълзи и целувки, но в Нарния никой не гледа на това с лошо око.

— Бързо! Бързо! — чуваше се гласът на Аслан. — Кентаври! Орли! Виждам друг вълк в гъсталака. Там зад вас. Току-що побягна. Всички след него! Ще отиде при господарката си. Сега имате възможност да намерите Вещицата и да освободите четвъртия син Адамов.