Клайв Луис - Сребърният стол

— Да сте хапнали повече! — прошепна той.

— Защо? Какво има? — попитаха двамата шепнешком.

— Не чухте ли какво си говореха онези двама великани? „Този еленов бут е много крехък“, каза единият, а другият отговори: „Значи еленът е излъгал“. „Защо?“, попита първият. „Ами когато го хващали, казал: Не ме убивайте много съм жилав. Няма да ви харесам.“

В първия момент Джил не разбра напълно значението на разговора. Но всичко й стана ясно, когато очите на Скруб се разшириха от ужас.

— Значи сме яли Говорещ елен… — простена той.

Откритието подейства различно на тримата. Джил беше отскоро в този свят и съжали горкия елен, мислейки колко гадно са постъпили великаните, като са го убили. Скруб, който беше идвал тук и преди и бе познавал отблизо поне едно Говорещо животно, бе ужасен. Но на Глъм, роден и израсъл в Нарния, направо му прилоша (вие щяхте да се почувствате по същия начин, ако ви бяха казали, че сте изяли бебе).

— Върху нас ще се стовари гневът на Аслан! — прошепна той. — Ето, това се получава, като не изпълняваме знаменията. Сигурно сме прокълнати. Ако не беше забранено, бих си пронизал сърцето с този нож.

Постепенно дори Джил успя да проумее неговата гледна точка. Във всеки случай на никого вече не се ядеше. Веднага щом решиха, че е безопасно, те се измъкнаха на пръсти от залата.

С наближаването на ранния следобед (времето, на което възлагаха надеждите си за бягство) започнаха да нервничат. Мотаеха се из коридорите и чакаха шумовете да притихнат. Великаните останаха в залата твърде дълго, след като се наобядваха. Един плешивец им разказваше нещо. Щом домакините се оттеглиха, тримата пътешественици се упътиха с нехайна крачка към кухнята. Но помещението още бе пълно с великанки, особено в нишата, където миеха чиниите и разтребваха. Изтръпнали, децата и Глъм ги изчакаха да свършат и да се разотидат. Остана само една баба великанка. Тя се размотаваше известно време и накрая тримата с ужас разбраха, че въобще няма намерение да излиза.

— Милички, почти свършихме. Да сложим чайника, а? Скоро ще изпием по чаша хубав чай. А сега може би ще си почина мъничко. Бъдете добри деца и вижте задния вход. Кажете ми дали вратата е отворена.

— Отворена е — рече Скруб.

— Добре. Винаги я оставям отворена, за да може маца да влиза и излиза, горкото коте.

После седна на близкия стол и вдигна краката си на втори.

— Навярно няма да мога да дремна и половин час — рече великанката. — Дано ловната дружина не се върне твърде рано.

— Кога се връщат обикновено? — попита Джил.

— Всеки път различно — отвърна великанката. — Тихо сега, милички, поне за малко.

Пътешествениците се оттеглиха в другия край на кухнята. Щяха веднага да се измъкнат през вратата, но великанката се изправи, отвори очи и прогони една муха.

— Да не опитваме нищо, преди да сме се уверили, че наистина спи — прошепна Скруб. — Иначе всичко ще пропадне.

Сгушиха се в ъгъла на кухнята и зачакаха, загледани във великанката. Ужасяваха се от мисълта, че ловците могат да се върнат всеки миг. А великанката бе неспокойна. Всеки път, щом решаваха, че е заспала, тя се размърдваше.

„Не издържам повече“ — помисли Джил и взе да се озърта наоколо, за да се разсее. Точно пред нея имаше широка маса, а върху нея — две измити тави и отворена книга. Естествено тавите бяха с великански размери. Джил помисли, че може да полегне в едната и да й бъде удобно. После се качи на пейката до масата и погледна в книгата. Там пишеше:

ЧАПЛА. Тази вкусна птица може да се приготви по няколко начина.

„Готварска книга“ — помисли си тя. Не прояви особен интерес и хвърли поглед през рамо. Великанката бе затворила очи, но не изглеждаше напълно заспала. Джил отново погледна в книгата. Рецептите бяха подредени по азбучен ред и на следващата сърцето й спря да бие:

ЧОВЕК. Това елегантно двуного отдавна се цени като деликатес. Традиционно се яде на Есенния пир и се поднася между рибата и основното ястие. Всеки човек се…

Не можа да продължи нататък. Обърна се и видя, че великанката се е събудила и се дави от пристъп на кашлица. Джил сбута двамата си другари и посочи книгата. Те се покатериха на пейката и се надвесиха над огромните страници. Скруб все още четеше как се готви човек, когато Глъм посочи друга рецепта:

БЛАТЕН МЪРМОРЕЦ. Според някои авторитетни източници това животно не става за консумация от великани заради жилавото си месо и особения дъх на кал. Този дъх обаче може да се намали, ако…