Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

— Скоро нашествениците ще прекосят Канала и ще ни нападнат — обяви Артур вместо встъпителни думи. — Но докато това стане, изпращам всички ви на важна мисия. Има една реликва, която искам да намерите. Мнозина от вас са чували легенди и разкази за нея. Но тя съществува.

Артур направи пауза и Гауейн забеляза, че лицето на Мерлин придобива загрижен вид.

— Искам да ми намерите Граала.

523 г.сл.Хр., Франция

Мордред разглеждаше внимателно жената, която бе подкупила охраната му, за да си осигури аудиенция при него.

— Имаш една минута — заяви той. — Ако това, което кажеш, не струва пукната пара, ще накарам да те разпънат.

Тя вдигна към него черните си очи.

— Мога да ти помогна, когато прекосиш Канала.

— И с какво ще ми помогнеш?

— Със съгледвачи и войници.

— От кого?

— От друидите.

— Какви са тези друиди?

— Те почитат майката земя. От дълги години се крият из хълмовете. Първо ги преследваха римляните, а сега — новите господари на Англия.

Мордред потропа замислено с пръсти върху облегалката на трона.

— Имам и свой човек в двора на крал Артур.

— Кой? — пръстите на Мордред замръзнаха.

— Един от най-доверените му рицари. От тези, с които се е заобиколил.

— Интересно — рече Мордред. — Ще можеш ли да се свържеш с него, когато се прехвърлим на другия бряг?

— Разбира се.

— Добре. Искам да знам какви са плановете на крал Артур.

529 г.сл.Хр., Англия

Изминаха години, през които Артур разширяваше своето кралство. Гауейн прекара по-голямата част от своята „мисия“ в следене на Мерлин. Магьосникът рядко напускаше Тинтейджъл, който по заповед на крал Артур бе преименуван в Камелот. Но винаги, когато се отдалечаваше от стените на замъка, Гауейн бе като негова сянка. Останалите рицари се бяха разпръснали по дирите на различни слухове за Граала, но Гауейн знаеше, че най-бързият начин да го намери е като следи човека, който го бе скрил.

Добър план, който обаче досега не бе донесъл резултати. Мерлин бе напускал замъка няколко пъти, но не отведе Гауейн при Граала, а на тайна среща с мъжете, които бе наел. Гауейн остана изненадан, когато откри, че в групата му са включени още двама Наблюдатели, които позна по медальоните. Останалите бяха привлечени по-скоро от мощта, излъчвана от магьосника. Макар че не можа да подслуша какво обсъждаха на срещите си в гората, Гауейн не се съмняваше, че Мерлин подготвя свой план за действие, който едва ли щеше да съвпадне с плана на Артур.

След седем години дойде слухът, че Мордред е събрал огромна армия и се готви да отплава. Мерлин изчезна от Камелот за последен път. Гауейн го следваше незабелязано, докато магьосникът се прокрадваше в мрака на нощта.

Франция

С течение на времето Моргана също бе осъзнала, че Мордред следва свой собствен план. Той изпрати неколцина Водачи, придружени от отреди местни рицари, но не към Англия, а на юг и на изток. Какво точно трябваше да търсят, беше тайна. Бяха програмирани така, че по-скоро щяха да умрат, отколкото да издадат плановете на господаря си.

В един топъл летен ден армията на Мордред се натовари на корабите, които бяха докарали от всички околни пристанища, и се отправи през Канала към острова, който възнамеряваше да завладее. Моргана си намери място на един от съдовете. Освен Водачите, никой от хората нямаше никаква представа за истинската същност на Мордред. Смятаха го за силен, макар и жесток водач, който им обещаваше победа и плячка. Тя не се съмняваше, че и Гуалкмай е бил свидетел на подобни обещания в лагера на Артур.

Докато се подпираше на парапета, Моргана разсеяно разглеждаше флотилията от разнокалибрени съдове, която пресичаше спокойните води на Канала. Спомените я отнесоха към нейната родна планета и времето на Революцията. И там, също като на Земята, имаше хора, които следваха сляпо заповедите на аирлианците, и други, които им се противопоставяха. Но нивото на развитие на земляните бе толкова ниско, че едва ли бяха в състояние да възприемат истината за произхода на аирлианците. Как да обясни на тези хора, че аирлианците са дошли от звездите, след като те все още вярваха, че Слънцето се върти около Земята, и нямаха представа за съществуването на други планети? Някои смятаха, че светът е плосък. Дали да не им внуши, че аирлианците са някакви зли демони, или да прибегне до религията и съществуването на Бога, както често правеха самите аирлианци? Гуалкмай често повтаряше, че все още не е време да се казват истини. За Моргана/Донхад, възпитана като истински учен, това премълчаване на истината бе почти непоносимо.