Робърт Дохърти - Зона 51 - Легендата

— Ти — Мордред посочи един от Водачите. — Влизай в огъня!

Сред рицарите се разнесе сподавен ропот. Водачът обаче не се поколеба нито миг, пристъпи напред и влезе в огъня. Косата му се подпали, кожата му почерня, ала той продължаваше да стои неподвижно, без ни най-малък признак на болка. Замириса на изгоряла плът. Неколцина от рицарите, сурови и препатили мъже, паднаха на колене и започнаха да повръщат.

Водачът рухна върху кладата и пламъците го погълнаха.

— Съберете хората си! — нареди Мордред. — След два месеца отплаваме за Англия.

Тинтейджъл

Звънът на стомана в стомана отекваше в каменните стени на замъка и се смесваше с пъхтенето и псувните на мъжете, които се биеха. Артур седеше на едно издигнато дървено кресло и наблюдаваше двубоя, подпрял брадичката си с юмрук. Площадката пред него, в началото равна и утъпкана, след двадесет и три двубоя бе разкаляна, пропита с кръвта и урината на тези, които бяха избрани да се сражават за слава и за живота си.

Наградата за всеки от победителите щеше да е място около масивната кръгла маса, където щяха да се допускат само съветниците на краля. Победеният бе обречен на смърт. Артур знаеше, че от другата страна на Канала се събира армия и че ще са му нужни най-добрите воини, за да спре нашествието на Водачите.

Той се наведе напред заинтригуван. Един от новодошлите рицари, който се бе представил като Гауейн, проявяваше особено умение в боравенето с меча. Той парира ловко атаката на своя противник, отстъпи встрани и заби острието на меча в неприкритата ямка под мишницата му. Мечът хлътна навътре, сряза артерията и земята под краката им в миг се опръска в ярка кръв. Раненият се опита да вдигне оръжието си и да продължи боя, но Гауейн отстъпи назад, очаквайки смъртоносната рана да свърши останалото. Рицарят падна по очи, но продължаваше да диша, прикован от тежестта на доспехите. Гауейн изведнъж се надвеси над него и повдигна главата му.

— Остави го да умре в калта като свиня! — извика Артур.

— Той се би храбро, милорд — възрази Гауейн. — Нека да си иде като истински воин.

Артур го дари с хладна усмивка. Романтик! Също като Мерлин. Глупави хора. Те не разбираха, че всичко това е заради властта над тях. Но от друга страна, чувствата им му помагаха да ги манипулира.

— Иди и се почисти — нареди Артур на Гауейн.

— Милорд!

Артур се намести в креслото. Мерлин бе в значително по-добра форма, отколкото когато за първи път се появи пред стените на Тинтейджъл. Брадата му бе подрязана, а дрехите — чисти. Понякога Артур се изкушаваше да изтръгне от този самопровъзгласил се магьосник истината за Граала с мъчения, но Мерлин наистина се оказа полезен съветник. Далеч по-интересно щеше да бъде, ако можеше да накара Сянката на Аспасия да му издаде местонахождението на своето леговище. Тогава би могъл да отиде там, преди да е готова следващата Сянка и да изключи регенеративния цилиндър. Това щеше значително да наклони везните в полза на неговата фракция.

Мерлин се покашля.

— Какво има? — попита Артур.

— Според моите съгледвачи Мордред ще отплава веднага щом събере своята армия — Мерлин разви пред него една карта. — Планът му е да слезе на брега тук.

Артур си отбеляза мястото. Беше на южния бряг, в един район, чийто управител все още не се бе заклел във вярност пред Артур.

— А Граалът да не е някъде там? — попита той.

— Граалът е на сигурно място, милорд — за кой ли път повтори Мерлин.

— Ще е на по-сигурно място зад стените на замъка.

— Може би — кимна Мерлин, но не каза нищо повече по въпроса. — Армията ти се множи, господарю. Скоро цялата страна ще бъде обединена под знамената ти. Много добрини можеш да сториш на своя народ.

— Да. Май си прав. Свикай рицарите около масата.

Дори след като се изми енергично с вода и гъба, Гауейн усещаше миризмата на кръв върху кожата си. Той си сложи нагръдника и взе шлема под мишница. Не се оказа никак трудно да си намери място сред най-приближените рицари на краля, ако се изключеше неприятният двубой от тази сутрин.

Той последва останалите рицари по тесния коридор, който водеше към тронната зала на Утер. В средата бе поставена масивна кръгла маса, скована от грубо дялани дъски. Артур вече се бе настанил на най-високия стол, а Мерлин бе застанал отдясно. Гауейн втренчи поглед в „магьосника“. Наблюдател, предал клетвата си.

Гауейн бе видял Ка-огърлицата, която висеше на шията на Артур, още щом се появи на арената. Предполагаше, че Артур е Сянката на Артад, защото предишната година бяха видели Сянката на Аспасия.