Дийн Кунц - Драконови сълзи

Психопатът не се виждаше.

Хари пое дълбоко въздух, за да не кихне. Острият дим му загорча.

В коридора имаше осем врати, по четири от всяка страна, включително изкъртената от пантите. Хари и Кони се разбираха само от един поглед, координираха движенията си, като внимаваха да не пропаднат в дупките по пода по пътя към зейналата врата. Трябваше бързо да разгледат втория етаж. Практически от всеки прозорец можеше да се избяга, а освен това сградата сигурно имаше задно стълбище.

— Елвис !

Викът долетя от стаята без врата, към която се приближаваха.

Хари погледна Кони и двамата се поколебаха, защото им прозвуча странно и смущаващо.

— Елвис !

Не беше изключено на втория етаж да е имало други хора, преди да се качи там психопатът, но Хари беше сигурен, че вика точно той.

— Кралят ! Господарят на Мемфис !

Хари и Кони застанаха от двете страни на вратата, също както на долната площадка.

Лудият почна да крещи заглавията на хитовете на Пресли:

— „Хотел Разбити сърца“, „Сини велурени обувки“, „Хрътката“, „Пари, мила“, „Затворнически рок“…

Хари погледна Кони и повдигна вежди. Тя сви рамене.

— „Винаги с тебе“, „Сестричка“, „Късмет, чаровнице“…

Хари даде знак на Кони, че ще прекрачи пръв прага, като се сниши, за да може тя да стреля над главата му при появата му в стаята.

— „Самотна ли си тази вечер“, „Объркан блус“, „В гетото“!

Тъкмо Хари се канеше да тръгне, когато през вратата прелетя още една граната. Тя отскочи на пода в коридора между Хари и Кони, търкулна се и изчезна в една дупка от първия взрив.

Нямаше време да я търсят между дъските. Нямаше също време да се върнат на стълбището. Ако се забавеха, коридорът щеше да гръмне около тях.

Противно на плановете на Хари, Кони влетя първа през разбитата врата, приведе се и стреля няколко пъти. Хари я последва, стреля два пъти над главата й и двамата нахълтаха през прага на вратата, разбита от първата експлозия. Кашони. Кутии. Складът беше задръстен. Нямаше и следа от психопата. Двамата паднаха на пода или по-точно се хвърлиха между натрупаните кашони.

Още не се бяха изправили, когато коридорът се разби с гръм и трясък зад тях. Хари мушна глава под ръката, за да предпази лицето си.

Внезапен горещ вихър донесе куп трески и парчета от коридора. Лампата на тавана се разби на стотици стъкълца.

Хари вдъхна пак миризмата на изгоряло и вдигна глава. Едно зловещо парче дърво почти с размера на касапски нож, но по-дебело и почти толкова остро, се бе забило като снаряд само на три-четири пръста от главата му в голям кашон с хартиени салфетки.

Потта, покрила лицето му, беше студена като лед.

Той извади празните гилзи от револвера, бръкна за нов пълнител, бързо зареди, превъртя цилиндъра и го щракна.

— „Да се върне на получателя“, „Подозрителни мисли“, „Предай се“!

Хари изпита остър копнеж по обикновените, откровени и разбираеми злодеи на братя Грим като примерно злата царица, изяла сърцето на глигана вместо сърцето на доведената си дъщеря Снежанка, защото завиждала на красотата й и наредила да я убият.

Кони вдигна глава и погледна Хари, който лежеше до нея. Той беше покрит с прах, трески и лъскави парчета стъкло, също както нея без съмнение.

Виждаше, че Хари не възприема нещата като нея. Хари обичаше полицейската работа. За него тя беше символ на реда и справедливостта. Лудост като сегашната му причиняваше болка, защото редът можеше да се възстанови само чрез същото насилие като насилието на престъпника. А истинската справедливост за жертвите никога не можеше да се изтръгне от подобен психопат, който не можеше да изпитва угризения или да се страхува от възмездие.

Смахнатият пак се разкрещя:

— „Дългокрако момиче“, „Всичко е разтърсено“, „Не се вкопчвай в мене, скъпа“!

— Елвис Пресли не изпълнява „Не се вкопчвай в мене, скъпа“ — прошепна Кони.

— Какво? — примигна Хари.

— Това е песен на Макдейвис, за Бога.

— „Рок и хула, скъпа“, „Дъжд в Кентъки“, „Горяща звезда“, „Толкова ми е зле“!

Гласът на психопата сякаш идваше някъде отгоре.

Кони предпазливо се надигна от пода с револвер в ръка. Надникна между складираните кашони, после над тях.

В далечния край на стаята, близо до ъгъла имаше отворен капак на тавана. Оттам се спускаше подвижна стълба.

— „Голямо парче любов“, „Целуни ме бързо“, „Китаристът“!

Гнусният тип се беше покатерил по стълбата и им крещеше от тъмния таван.