Дийн Кунц: Драконови сълзи

Всички са тук, заедно. Още от рано сутринта. Джанет приготвя храна с вкусна миризма в стаята за храната в мястото, където живеят хора, всъщност не, в мястото, където живеят хора и кучета , тяхното място. Сами е в градината. Къса домати от стълбата и издърпва моркови от земята. Интересно, сигурно ги е заровил като кокали. После ги носи в стаята за храната на Джанет, та да приготвя вкусни неща. После Сами мие камъните, които хората обичат да слагат върху тревата зад мястото, където живеят. Мие ги с маркуч, да, да, да, да, да, с маркуч. Водата се разплисква, студена и вкусна. Всички се смеят и бягат от пръските, да, да, да, да. И Дани е тук, помага да сложат покривка върху масата, която стои на камъните. Носи столове, чинии и разни други работи. Джанет, Дани, Сами. Сега вече знае имената им, защото от доста време живеят заедно и се познават. Всички са заедно в мястото на Джанет, Дани, Сами и Рошльо.

Помни, че някога беше Принс и Макс, както и котката, която пикаеше в паничката му. Помни, че много дълго всички му викаха „приятелче“. Но сега отговаря само на името Рошльо.

Идват и другите. Пристигат с кола. Знае имената им почти също толкова добре, защото идват много често.

Хари, Кони и Ели. Ели е колкото Дани на ръст и те всички идват от мястото, където живеят Хари, Кони, Ели и Тото.

Тото. Добро куче, добро куче, добро. Приятел.

Води Тото право в градината, където не им дават да рият — само лошите кучета рият, а те не са такива. Иска да му покаже къде морковите бяха заровени като кокали. Души, души, души, души. Има още заровени моркови. Интересно. Но не бива да рие.

Играе с Тото, Дани и Ели, тичат, гонят се, търкалят се в тревата, търкалят се.

Хубав ден. Най-хубавият. Най-хубавият.

После идва храната. Храната! Носят я от стаята, където хората я приготвят и я трупат на масата върху камъните под сянката на дърветата. Души, души, души, души — шунка, пиле, картофена салата, горчица, сирене, сиренето е хубаво, полепва по зъбите, но е хубаво и още, още много храна има на масата.

Не скачай. Бъди добър. Бъди добро куче. Добрите кучета получават повече парченца — не просто остатъци, а големи, хубави порции, да, да, да, да, да.

Подскача щурец. Щурец! Гони го, гони го, хвани го, хвани го, хвани го, трябва да го хванеш, Тото също скача и се мята насам, натам, щурец…

О, чакай, ами да, храната. Обратно към масата. Сядай. Изпъчи гърди. Изправи глава. Махай с опашка. Те обичат това. Оближи се, намекни им.

Ето пристига. Какво, какво, какво, какво? Шунка. Парче шунка за начало. Добре, добре, добре, изядена е. Вкусно начало, много добро начало.

Такъв хубав ден. Той си знаеше, че този ден ще дойде. Един от многото хубави дни, които от толкова време се редят един след друг, защото то се случи, наистина се случи. Зави зад ъгъла, погледна непознатото ново място и намери прекрасното нещо, прекрасното нещо, за което си знаеше, че го чака. Прекрасното нещо, прекрасното нещо — това място и тези хора. Ето, идва парче пилешко, голямо и сочно!

В нервните диалози между Кони и Хари се споменават зверски злодеяния, които за съжаление съществуват в действителните криминални хроники от „безумния парад в края на века“. Съпоставени с тях ужасните творения на Тик-так изглеждат като невинни фантасмагории.

Дийн Кунц

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/3251

Сканиране, разпознаване и редакция: filthy, 2010

Издание:

Дийн Кунц. Драконови сълзи

„Плеяда 7“, 1993

Художник: Петър Станимиров

ISBN 954-526-020-3