Дийн Кунц - Лошо място (Част І)

— Ние ще бъдем жива легенда, това ще привлече клиенти. Колкото повече работа се натрупва, толкова по-скоро ще можем да продадем фирмата и да постигнем Мечтата. — Той я целуна лекичко по ъгълчетата на устните. — Налага се да се обадя и да оставя дълго съобщение на телефонния секретар, така че Клинт да се оправи с всичко, когато отиде на работа.

— Да. Не искам телефонът да зазвъни само няколко часа, след като съм си легнала.

Боби я целуна още веднъж и се приближи до стенния телефон до хладилника. Докато набираше служебния номер, чу как Джули влиза в банята от другата страна на късия коридор между кухнята и мокрото помещение. Тя затвори вратата тъкмо когато се включи телефонният секретар: „Благодаря ви, че се обадихте на «Дакота & Дакота». В момента няма…“

Клинт Карагьозис, чието семейство от гръцки произход бяха почитатели на Клинт Ийстуд още от началото на първия му телевизионен филм „Кожа“, беше дясната ръка на Боби и Джули в кантората. Можеше да му се вярва и в най-трудна ситуация. Боби му остави дълго съобщение, като обобщи събитията в „Декодин“ и отбеляза конкретните задачи по приключването на случая.

Когато затвори телефона, Боби отиде в съседната дневна и пусна компактдиск на Бени Гудман. Първите тонове на „Кинг Портър Стомп“ оживиха мъртвата стая.

Върна се в кухнята за консерва яйчен коктейл от хладилника. Бяха купили питието преди две седмици за кроткото домашно посрещане на Нова година, но в края на краищата не го отвориха на празника. Сега обаче Боби го извади и напълни до половината две водни чаши.

От банята долетяха хрипливи звуци: най-накрая Джули бе успяла да повърне. Не че имаше какво, защото не бяха хапнали нищо от осем или десет часа, но спазмите изглеждаха доста силни. Цяла нощ Боби бе очаквал да я обхване пристъп на прилошаване и се учуди, че тя успя да запази самообладание толкова дълго.

От шкафа в дневната извади бутилка бял ром и добави двойна доза в двете чаши. Лекичко разбъркваше питиетата с лъжичка, за да смеси добре коктейла с рома, когато се върна и завари Джули още по-пребледняла.

Тя го погледна какво прави и каза:

— Нямам нужда от подобно нещо.

— Сигурен съм, че имаш. Аз съм екстрасенс. Знаех, че ще повърнеш бисквитите след преживяното тази нощ. Сега пък знам, че имаш нужда от това — Боби отиде до мивката и изплакна лъжичката.

— Не, Боби, наистина не мога да го изпия. — Очевидно музиката на Гудман не й вдъхваше сили.

— Ще ти успокои стомаха. А ако не го изпиеш, няма да можеш да заспиш. — Боби я подхвана под ръка, поведе я през бокса и оттам към дневната. — Ще лежиш будна, ще се тревожиш за мен, за Томас — Томас беше брат й, — за света и за всеки поотделно.

Двамата седнаха на канапето, но Боби не запали нито една лампа. Единствената светлина идваше от кухнята.

Джули сви крака по турски и се извърна с лице към него. В очите й светеше мека, отразена светлина. Сетне отпи от коктейла.

Сега стаята се изпълваше от мелодията на „Едно нежно писмо от теб“, една от най-красивите теми на Гудман с вокално изпълнение на Луиз Тобин.

Известно време двамата седяха и слушаха.

После Джули прошепна:

— Аз съм силна, Боби, наистина.

— Знам.

— Не искам да си мислиш, че се огъвам.

— Нищо подобно.

— Прилоша ми не от стрелбата, не от блъскането на оня тип с тойотата, дори не от мисълта, че едва не те загубих…

— Знам. Прилошало ти е от онова, което е трябвало да направиш с Размъсън.

— Той е гнусно копеле с лисича муцуна, но дори и тип като него не заслужава да бъде прекършен по такъв начин. Постъпих отвратително с него.

— Не си имала друг начин да го пречупиш, защото чак тогава научихме кой го е наел.

Джули пак отпи от чашата. Намръщи се при вида на млечното питие, сякаш отговорът на някаква загадка се криеше вътре.

След вокала на Тобин се включи Зиги Елман със сладострастно соло на тромпет, а после кларинетът на Гудман. Нежната мелодия превърна необзаведената къща в най-романтичното кътче на света.

— Това, което направих… беше в името на Мечтата. В „Декодин“ ще се радват, че са разбрали кой е работодателят на Размъсън. Но да го пречупя беше… по-лошо, отколкото да го застрелям в открит двубой.

Боби отпусна ръка на коляното й. Коляното наистина беше хубаво. След толкова години съвместен живот той продължаваше да се изненадва от крехките й кости, защото винаги си я представяше като необичайно силна за ръста си, здрава, неустрашима.

— Ако не беше притиснала Размъсън, аз щях да го направя.