Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

Вбесен от неуспеха и нечистия допир до образите на греха (които упорито се въртяха в съзнанието му), Канди реши, че трябва да изгори злото в този дом в името на Бога. Да го подпали. Да го изгори. Така може би и мислите му пак щяха да се прочистят.

Излезе от банята, вдигна ръце и изпрати невероятно унищожителна вълна от енергия през спалнята. Дървената табла на голямото легло се разпадна, нощните шкафчета се разлетяха на трески, чекмеджетата изхвърчаха и съдържанието им се пръсна на пода, където моментално всичко се запали. Пердетата се стопиха като под командата на вълшебна пръчица. Двата прозореца на далечната стена се пръснаха и от течението пожарът още повече се разгоря.

Канди често съжаляваше, че загадъчната светлина не въздействаше върху хора и животни, а само върху неодушевени предмети, растения и някои насекоми. Понякога изпитваше желание да влезе в някой град и да стопи плътта и костите на поне десет хиляди или може би сто хиляди грешници само за една нощ. Кой точно да бъде градът нямаше значение, защото всички бяха гнезда на разврат, обитавани от безпросветни маси, отдали се на култа към злото и на отвратителна изроденост. Никога никъде не беше виждал човек, който по негова преценка да живее според Божия закон. Би накарал всички грешници да хукнат с ужасени писъци, би ги проследил до скривалищата, би натрошил костите им, би смачкал плътта, би пръснал главите, би откъснал половите членове, които ги занимаваха през цялото време. Да имаше такъв дар, никога не би ги дарил с милосърдието, с което ги удостояваше Творецът. Така те биха разбрали, че е трябвало да проявят благодарност и послушание пред Бога, който винаги търпеливо понасяше най-лошите им изстъпления.

Само Бог и майката на Канди бяха способни на безгранично състрадание. Той самият не беше.

В коридора зави противопожарната алармена система. Канди излезе, насочи пръст към нея и я разби на парчета.

Способностите му изглеждаха по-силни от всякога. Беше се превърнал в мощен двигател на разрушението.

Бог сигурно възнаграждаваше чистотата му, като увеличаваше неговата сила.

Канди благодари на Бога, че майка му, светицата, никога не бе изпадала в ямата, където повечето хора бяха затънали. Мъж никога не я бе докосвал по този начин, затова децата й бяха родени без петното на първородния грях. Беше сигурен, защото тя му беше разказала и показала.

Слезе на първия етаж й подпали килима в дневната със светкавица от лявата ръка.

Франк и близначките не оценяваха значението на непорочното си зачатие и всъщност бяха отхвърлили безподобната благодат, за да прегърнат греха и да вършат сатанински дела. Канди никога нямаше да допусне подобна грешка.

Отгоре долиташе ревът на пламъците и трясъкът на отломките. Сутринта, когато слънцето изгрееше над димящата купчина овъглени парчета, руините от гнездото на разврата щяха да вещаят обречеността на всички грешници.

Канди се почувства пречистен. Образите на двамата изродени Дакота се заличиха от съзнанието му.

Върна се в кантората им, за да продължи търсенето.

Шофираше Боби, защото смяташе, че Джули не бива да бъде повече зад волана тази вечер. Не беше мигнала от деветнайсет часа и въпреки че още не беше извъртяла денонощен маратон, беше изтощена, а задавената мъка по Томас нямаше да помогне, щеше само да замъгли разума и да притъпи рефлексите. Боби поне бе подремнал на няколко пъти, откакто предната вечер ги събуди обаждането на Хал от болницата.

Прекоси Санта Барбара и влезе в Голета преди да се огледа за някоя бензиностанция, за да попита накъде да кара за Пасифик Хил Роуд.

Боби помоли Джули да отвори телефонния указател. Тя сложи книгата в скута си и с помощта на фенерче, което взе от жабката, започна да чете буква „Ф“, Фогърти. Боби не знаеше малкото име, но се интересуваше само от мъж с такова фамилно име и с титла доктор.

— Може и да не живее тук — обясни той, — но имам предчувствие, че е наблизо.

— Кой е той?

— Когато двамата с Франк пътешествахме, спряхме в кабинета му на два пъти. — Боби й разказа по-подробно за двете посещения.

— И защо не го спомена досега?

— Когато в кантората описвах случките и местата по време на пътуването с Франк, трябваше да посъкратя някои неща, а Фогърти ми се видя безинтересен и затова го отминах. Но колкото повече се замислям, толкова повече ми се струва, че сигурно е ключова фигура. Разбираш ли, Франк се постара да се измъкнем бързо, защото никак не му се щеше да изложи Фогърти на опасност, като остави Канди да влезе в следите му. Ако Франк се тревожи особено много за този човек, значи трябва да поговорим с него.