Дийн Кунц: Пророчество

След като беше свикнал със страховитото разкритие, че е син на Конрад Бизо и брат на Пунчелино, горкият Джими, сладкият ми Джими, сега трябваше да приеме дори по-страшната мисъл, че освен брат на Пунчелино той е и син, и внук на Вивасементе, плод на кръвосмешение. Давай нататък, Джони Тилотсън! Хитовете продължават.

Вниманието ни беше привлечено от някакво движение. На главния вход се появи едрият грубиян с отровните очи. Той застана там, разкрачен, способен да спре и слон-беглец. Беше въоръжен с пушка.

Друг мъж, стряскащо приличащ на този — само дето имаше такива жестоки белези по лицето и врата, че сякаш го беше шил Виктор Франкенщайн — се появи на входа за изпълнители. Той също носеше пушка.

Други трима се провряха под брезента от страната на тротоара. Разположиха се около арената, зад прожекторите, в сянка, но все пак се виждаха. Предполагах, че и те имат оръжия, но не бях сигурен.

— Както разбирате — продължи Вивасементе, — вашият син Анди е внук на моята Натали. А освен това е и мой внук, и правнук. Мечтата ми беше отложена с едно поколение, но сега вече ще се сбъдне. Ако не ми продадете малкия Анди за четиристотин двайсет и две хиляди и петстотин долара, ще ви убия и двамата. Ще убия Руди и Мади и ще взема и трите ви деца, без да плащам за тях.

Джими не искаше да откъсва очи от Вирджилио Вивасементе, защото щеше да е като да се обърнеш с гръб към гърмяща змия. Въпреки това ме погледна.

Винаги знаех за какво си мисли моят Джими. Всичко в прекрасната му глава ми беше познато; там се чувствах като у дома.

Този път обаче очите му не бяха прозорци към мислите му, каквито винаги са били. Изражението му беше празно, загадъчно.

За друг мъж всичко това щеше да е непоносим удар; щеше да предизвика парализа от шок, отвращение и отчаяние. Джими можеше да бъде шокиран и отвратен, но никога не губеше надежда. Той каза:

— Това чудо стреля ли?

— Бъди сигурен — отвърнах аз.

Вивасементе надушваше победата и самодоволно изражение се настаняваше на лицето му. Той пъхна ръце в аленото си наметало и започна да се поклаща напред-назад в червените си пантофи.

— Ако мислите, че не съм способен да ви убия всичките и да се измъкна, грешите. Когато вие двамата, Руди и Мади лежите мъртви в краката ми, ще ви разчленя, ще накисна частите ви в бензин, ще ви изгоря, ще се изпикая върху пепелта ви, ще сложа мократа пепел в кофа, ще я закарам в прекрасната ми ферма и ще я изсипя в калната кочина на свинете. Правил съм го. Никой не отмъщава като Вирджилио Вивасементе. Все още втренчен в мен, Джими тихо каза:

— С помощта на подходяща вещица би могъл да станеш баща на още един малък убиец, толкова луд, колкото и първия.

Вивасементе наостри уши:

— Какво каза?

Разпознах думите на Джими. Това бяха моите думи към Конрад Бизо в кухнята, в онази декемврийска нощ на 2002 година, точно преди клоунът да ме простреля.

Бях се опитала да разстроя Бизо с отношението си и обидите и до някаква степен бях успяла. Тогава той потрепери, премести поглед от мек към Джими, като ми даде възможност да извадя спрея и да го изпръскам в лицето. Джими опитваше подобна тактика с Вивасементе. Видя, че съм разбрала. Маниакът продължаваше да ни измъчва:

— Когато вие сте просто пропита с пикня пепел в свинска кочина, аз ще взема трите ви деца в имението ми в Аржентина. Там ще превърна Анди и може би Люси в най-добрите акробати. А може би и Ани. Ако се окаже, че на седем е прекалено стара… е, ще я използвам за други неща. Да загубите живота си и всичките си деца, или да ми продадете Анди. Само клоун би могъл да вземе грешното решение при такава дилема.

— Това са много пари — обърна се към мен Джими. — Почти половин милион в брой, без данъци. — И ще си имаме Ани и Люси — казах аз.

— Винаги можем да си направим друг син — предложи съпругът ми.

— Ако имаме друго бебе, съвсем ще забравим за Анди.

— До три месеца и съм го изключил — каза Джими.

— Аз — най-много до шест.

— Млади сме. Дори и осем месеца да ни отнеме, след това ни чакат толкова много хубави години.

Вивасементе се усмихваше, или поне така изглеждаше; но със сигурност можеха да кажат само хирурзите му.

Невероятно, но той май купуваше това, което продавахме. Наивността му не ме изненада особено. Все пак ние с Джими имахме много опит с маниаците и говорехме езика им.

— Ама, чакай — каза ми Джими, — това ми дава една още по-добра идея. Сложих си маската на любопитство с опулените очи.