Дийн Кунц - Вуду

— О, и тези проклети неща бяха достатъчно отблъскващи — увери го Джак.

— Предполага се обаче, че много от древните имат толкова отблъскващ облик, че просто поглеждането към тях води до мигновената смърт на онзи, който ги е видял — поклати глава Хамптън и продължи да крачи.

Джак отпи от брендито си. Имаше нужда.

— Освен това — добави Хамптън, — малкият размер на тези зверове изглежда подкрепя мнението ми, че портите сега са едва открехнати. Пролуката е твърде тясна, за да могат някои от главните демони или божествата на мрака да се измъкнат.

— И слава Богу.

— Да — съгласи се Карвър Хамптън. — Трябва да благодарим на всички доброжелателни божества за това.

Пени и Дейви още спяха. Без тяхната компания нощта бе самотна.

Чистачките изтласкваха снега от предното стъкло.

Вятърът бе така силен, че тресеше лимузината и принуждаваше Ребека да държи кормилото по-здраво от преди.

Тогава нещо изшумя под колата. Туп, туп. Почука по шасито достатъчно силно, за да я стресне, но не и да събуди Децата.

И отново. Туп, туп.

Погледна през огледалото за обратно виждане, за да се увери, че не е закачила нещо. Но задния прозорец на колата бе отчаст замръзнал и й пречеше да вижда добре, а гумите изхвърляха дебели стълбове сняг, които закриваха почти всичко зад колата

Тя нервно проучи показанията на таблото, но не откри някакъв признак за повреда. Масло, гориво, реле, акумулатор — всичко изглежда бе наред; нямаше предупредителни светлинки или стрелки, сочещи нулата. Колата продължаваше да бръмчи сред бурята. Обезпокояващият шум явно не се дължеше на повреда в двигателя.

Тя премина още една пресечка, без шумът да се повтори, после друга пресечка и още една. Започна да се успокоява.

Добре, добре, казваше си тя. Не бъди така идиотски плашлива. Стой си спокойно и не се тревожи. Самата обстановка го изисква. Сега няма нищо и нищо няма да има. Аз съм добре. Децата са добре. Колата е добре.

Туп-туп-туп.

Газовите пламъци се плъзгаха покрай керамичната имитация на пънове.

Стъклените лампи светеха приятно, свещите потрепваха, а особеният нощен мрак напираше към прозорците.

— Защо тези същества не искат да ухапят мене? Защо магията на Лавел не може да ми навреди?

— Отговорът е само е един — отвърна Хамптън. — Силата на бокора не може да се простре върху праведен човек. Праведните са добре защитени.

— И какво трябва да значи това?

— Точно каквото казвам. Вие сте праведен, добродетелен. Вие сте човек, върху чиято душа стои отпечатъкът само на най-незначителни грехове.

— Вие се шегувате.

— Не. Изживели сте живота си така, че сте си спечелили имунитет срещу силите на мрака, имунитет срещу проклятията, заклинанията и магиите на магьосници като Лавел. Вие сте неприкосновен.

— Това е направо смехотворно. — Джак явно се чувстваше неудобно в ролята на праведник.

— Иначе Лавел досега би ви убил.

— Не съм ангел.

— Не съм казал, че сте. Нито сте светец. Просто сте праведник. А това е достатъчно.

— Глупости. Не съм нито праведен, нито…

— Ако се мислехте за праведен, това щеше да е грях — грехът на самодоволството. Сляпа убеденост в правотата ви, непоклатима увереност в собственото ви морално превъзходство, непризнаване на собствените ви пропуски — за вас тези недостатъци не са присъщи.

— Карате ме да се чувствам неудобно — призна си Джак.

— Виждате ли? Не ви е присъщ дори и грехът на прекомерната гордост.

Джак вдигна чашата си:

— А това? Аз пия.

— Стигате ли до крайности?

— Не. Но ругая и псувам. Това определено го правя. Споменавам напразно името на Бога.

— Много дребен грях.

— Не ходя на черква.

— Ходенето на черква няма нищо общо с праведността. Единственото наистина важно нещо е как се държите с останалите хора. Вижте, нека го изясним, за да бъдем напълно сигурни, че именно затова Лавел не може да ви докосне. Крали ли сте нещо от някого?

— Не.

— Случвало ли ви се е да излъжете някого по финансов въпрос?

— Винаги съм пазел интересите си, дори съм бил настойчив заради тях, но не мисля, че съм измамил някого.

— Приемали ли сте подкуп като служебно лице?

— Не. Човек не може да бъде добро ченге, ако ръката му е протегната.

— Клюкар ли сте. Очерняте ли познатите си?

— Не. Но оставете тези дреболии. — Той се наведе в стола си и погледна право в очите на Хамптън. — А убийството? Убил съм двама души. Може ли да убия двамина и все пак да съм праведен? Не мисля. Това кара тезата ви да изглежда повече от пресилена.