Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Да не си решила да ми пишеш надгробното слово? — присви очи той. — Майка ми е мъртва от години, а от баща ми и думичка не можеш да измъкнеш…

Пред Марион се появи висока чаша кампари, тя отпи малка глътка от рубинената течност.

— Какво те прихваща, Господи? — попита с потъмнял поглед тя. — Ако не си в настроение, по-добре ще бъде да отложим обяда…

Хам притисна пръстите й около чашата, която беше понечила да отблъсне.

— Не си отивай — рече. — Понякога от работа получавам главоболие и това е всичко.

— Искаш да кажеш, че си като всички останали?

Хам видя как чертите на лицето й се втвърдяват, почти физически усети гневното й избухване.

— Извинявай, ако неволно съм прехвърлил служебните си проблеми върху теб — рече той.

— Не! — поклати глава тя. — Става въпрос за нещо друго и ти прекрасно го знаеш!

— Добре, права си — въздъхна той. — Аз съм много затворен човек и не обичам да се ровят в личния ми живот.

— О, Хам! Исках само да… — очите й за миг се сведоха към масата, а когато отново се заковаха в неговите, той почувства как се разтапя. — Истината е, че не разкъсах чаршафите, макар че страшно много ми се искаше!… Бях прекалено уплашена.

— От какво?

— От това, че можеш да надникнеш зад маската ми и да не харесаш това, което виждаш…

— Глупости! Харесах всичко, което видях… и почувствах снощи!

— Но с мен се е случвало и обратното — меко промълви тя. — Баща ми беше изключителен човек в много отношения, искрено съм се възхищавала на патриотизма му… Мога да те уверя, че вече рядко се срещат хора като него. Но с мен и мама се отнасяше ужасно. Често го нямаше у дома, а още по-често се прибираше пиян до козирката. Опитваше се да я просне на леглото и, разбира се, не успяваше… Вонеше на ирландско уиски от цяла пряка… После си го изкарваше на нея, сякаш тя беше виновна за импотентността му… Биеше я, вероятно за да се направи на мъж в собствените си очи, но главно заради омразата. Преливаше от омраза, изпитваше я по отношение на всички — богатите, протестантите и, разбира се, англичаните… — погледът й се сведе към ръцете, отпуснати неподвижно върху покривката. — Вероятно по тази причина аз самата дълго време не бях в състояние да определя отношението си към мъжете… Прогоних купища от тях с грубо поведение и неотстъпчивост в споровете… — сви рамене и въздъхна: — Понякога съм убедена, че все още имам нужда от известни корекции в отношението си към тях…

— Нямаш нужда от нищо подобно — поклати глава Хам. — Можеш да вярваш на преценката ми.

Тя се усмихна и отпи нова глътка кампари.

— Моите родители също не мелеха брашно — промълви след доста дълга пауза той. — Татко третираше мама като някаква ваза или статуетка, която си има точно определено място в къщата. Трябваха ми доста години, за да разбера, че те двамата всъщност водят съвсем отделен живот… За детето винаги е трудно, когато усеща, че родителите му не се понасят…

— А не взе ли страната на някого?

— Исках да го сторя, разбира се — отвърна Хам. — Мама неизменно беше в подчинено положение и естественият ми стремеж беше да помогна именно на нея… Но проблемът беше баща ми. В онези дни той беше… как да кажа… беше внушителен и страшен като Мойсей, слязъл от планината. Думата му беше закон, никой не смееше да му се противопостави… — очите му се насочиха към прозорците: — Но истината е по-друга… Мисля, че не смеех да се обявя в защита на мама, без да получа предварителното му одобрение. В този смисъл й изневерих, съвсем като баща ми… Но тъй като тази изневяра ме доближаваше до него, аз бях в състояние да съжалявам за нея, без да направя нищо, за да променя нещата…

Тя импулсивно се приведе напред и го целуна по устата. По лицето й вече нямаше твърди черти.

— Миличкият Хам — прошепнаха устните й.

— Ти си толкова различен от другите мъже в живота ми! — пръстите й докоснаха неговите: — И толкова сладко ме целуваш…

Хам, едновременно потресен и облекчен от неочакваната си изповед, потъна в погледа на блестящите й очи.

Марион отмести чашата си и попита:

— Имаш ли настроение да си поговорим за нещо ужасно греховно?

— Зависи какво е то.

— Нещо, за което си мечтаех сутринта, докато мачках възглавницата и си представях някои интимни сцени с теб… — Обърна се към келнера, който се готвеше да им предложи менюто, и поклати глава: — Благодаря, не съм гладна.

— Вземи поне една салата — предложи Хам. Тя отново поклати глава и той е въздишка се обърна към келнера: — Два хамбургера със сирене и бекон, пържени картофи с лук, шест кока-коли в съд за лед…