Ерик Лустбадер - Черният кинжал (Част II)

— Радвам се, че си тук — промълви най-сетне той.

— Може би няма да се радваш толкова, след като чуеш това, което ще ти кажа.

— Не те разбирам…

— Искам да чуя защо не си ми казал за връзката ти със сестра ми.

— Стийви — пристъпи крачка напред той и внимателно се отпусна на ръба на леглото. — Знаеш, че сестра ти не можеше да се примири с приближаването на старостта. Когато научи, че аз провеждам експерименти, насочени към забавянето на този процес, тя поиска да стане част от тях…

— Стана опитно зайче по собствена воля, така ли?

— Да.

— И беше запозната с всички рискове?

— Разбира се. Направих опит да я разубедя, но…

— Разполагам с кореспонденцията между теб и Аманда.

— Аха…

Виждаше линията на профила й, меко очертан от светлината, която проникваше през спуснатите наполовина дървени капаци на прозорците. Едва сега успя да определи точното разстояние между двамата.

Сложи чашата на нощното шкафче и издърпа чекмеджето.

— Имам нужда от една доза…

Стийви го изчака да отмести фалшивото дъно и да пъхне ръка отдолу, после щракна нощната лампа.

Торнбърг заслепено примигна.

— Това ли търсиш?

Вече я виждаше ясно. Изглеждаше доста съблазнителна с тесните джинси в защитен цвят, кремава блузка под бейзболното яке от кожа и груба вълна, разкопчано отпред. В нормално състояние несъмнено би се възхитил на дългите бедра и съблазнителната извивка на гърдите й, но в момента вниманието му беше привлечено от тънките ръкавици от агнешка кожа, които покриваха китките й. И най-вече от армейския колт 45-и калибър, който сочеше право в гърдите му.

— Зареден ли е?

— Всяка дупка на барабана — усмихна се хладно Стийви.

— Нима искаш да ме застреляш, Стийви? — попита той. — Ти си психиатър и отлично знаеш какви са последиците от подобен акт. Не само юридическите, а и онези, които години наред ще присъстват в главата ти… Освен това с нищо не съм те предизвиквал, за да ме заплашваш с револвер…

— Ти си наредил да убият Аманда.

— Май си полудяла! — втренчи се в нея Торнбърг. — Защо, за Бога, бих…

— Тя е била на смъртно легло от твоите дози. Млъкни, не се опитвай да го отричаш! — главата й бавно се поклати: — Да, точно като Тифани… Но при Аманда е било по-различно… Върху Тифани си имал пълен контрол… Къде е тялото й, Торнбърг? В гробищата? Не. Нямаше погребение, нямаше никакви церемонии. Готова съм да се обзаложа, че си наредил на своите вампири в клиниката да й направят пълна дисекция, а след това си я изгорил. Чиста работа. Никой съдебен патолог не може да задава неудобни въпроси нали? Смъртният акт е бил попълнен от някое покорно кученце на щат в собствената ти клиника…

Но с Аманда не си могъл да постъпиш по този начин. Тя е била извън контрола ти, сред широкия свят. Знаел си, че умира, но не си бил в състояние да я примамиш в клиниката. Смъртта й от твоите медикаменти несъмнено би повдигнала доста неудобни въпроси и затова си решил да я убиеш. За да бъде картината пълна, ти си наредил на платените убийци да симулират кражба с взлом. Това често се случва в Ню Йорк, особено в нейния квартал… Бил си убеден, че никой няма да задава въпроси.

— Свърши ли? — хладно я изгледа Торнбърг. — Признавам, че има логика в тази версия, но тя е точно това — версия, и нищо повече. Не зная кой ти е внушил тези безумни обвинения, но мога да те уверя, че…

— Млъквай! — дрезгаво извика Стийви и скочи на крака. Сякаш яростта не й позволяваше да остане неподвижна. — Вече познавам макиавелианските ти методи! И не мога да си простя факта, че съм била в състояние да се възхищавам на начина, по който манипулираш хората. Важни хора, с огромна власт… Въртял си ги на пръста си, нали? Така изгради кариерата на Мортън, така ми осигури достъп до онези кръгове на обществото, за които цял живот съм мечтала. Ти беше могъщ като слънцето, а аз бях толкова близо, че поемах част от топлината ти, светех с част от отразената ти светлина. Бях твоя приятелка, достатъчно беше само да спомена името ти и позлатени врати се отваряха пред мен…

Господи, как само тръпнех от нетърпение! Представях си, че съм бродуейска актриса, излизаща пред очите на отбрана публика. Вярвах с цялата си душа на лъжите ти! И наистина бях актриса, но не такава, каквато си бях представяла… Живеех денонощно с твоите лъжи. Най-ярко доказателство за това е начинът, по който проституирах с Улф, изпълнявайки твоето желание. Спомням си за този епизод със страх и гняв, но това са чувства, които ти никога няма да разбереш. Защото са насочени към самата мен, към мерзкия начин, по който спечелих доверието на Улф, изпълнявайки твоя заповед…