Ерик Лустбадер - Белият нинджа (Част I)

— Компанията му „Накано Индъстриз“ се намира в отчаяно финансово състояние — посочи Нанги.

— Чух вече за това.

— И си сред малцината, които го знаят — увери го Нанги. — Ороши обърна земята, за да го скрие от широката общественост. Честно казано, не мога да разбера защо още не е банкрутирал. Единственото, с което разполага в момента, е един наистина великолепен научноизследователски отдел. Готов съм да жертвам лявата си ръка за някои от гениите, които работят там. Всъщност, именно това ме накара да си спомня за „Накано“, когато Икуза започна да ме притиска. Веднага след сливането възнамерявам да използвам правото си на притежател на контролния пакет на „Накано“ ще стане моя собственост. Така ще получа не само разширението, което ми е необходимо, но и хиляда квадратни метра великолепни лаборатории заедно с опитния персонал — нещо, от което „Сфинкс“ отчаяно се нуждае. При това ще го получа почти без пари.

— Извинете, че ви задавам такъв въпрос, но защо ви бях необходим аз? — вдигна глава Плъха.

— За застраховка — отвърна Нанги. — Нямам намерение да подценявам Икуза-сан. Не искам никаква намеса от негова страна или от страна на „Нами“, когато започна да действам.

Плъха изгуби втората игра. Видял изражението на лицето му, Нанги загрижено попита:

— Какво те яде отвътре?

— Килан Ороши — отвърна Плъха. — Не е пионка, както предполагах. Освен това не мога да определя дали действията й са спонтанни, или преднамерени.

— Какво общо има това с мен?

— Не зная — поклати глава Плъха. — Може би сте прав, като подозирате, че това е просто непредпазлива постъпка от страна на Икуза. Той мисли, че тя се тика в ръцете му, само за да унижи баща си, когото дълбоко мрази. Но аз се чудя дали тя и само тя прави на глупак великия Кусунда Икуза?

— Интересно, много интересно — проточи Нанги. — Но за проучване от такъв вид човек трябва да разполага с неограничено време. За съжаление аз го нямам и съвсем скоро ще трябва да подпиша договор за сливане с „Накано“. Икуза работи много по-бързо, отколкото бях очаквал. Проектодоговорът вече е готов и юристите ми работят по него. Продължавай да наблюдаваш Икуза. Играта му с дъщерята на Кен Ороши е интересна, но нищо повече засега. Имам нужда от нещо, което би разрушило напълно неговата репутация, при това, без да разваля приятелството му с Кен Ороши.

— Икуза не играе комар — започна Плъха. — Няма дългове, не взема подкупи, съветите му винаги са безплатни. Ерген е и винаги проявява благоразумие.

— Не допускай грешката да смесваш „татемае“ — фасадата, с благоразумието — поклати глава Нанги. — Кусунда Икуза е умен мъж, който се крие зад добродетелите си така, както октоподът — зад мастилената течност на пипалата си. Връзката му е дъщерята на Кен Ороши не е случайна. А това не е постъпка на благоразумен човек. Прилича ми по-скоро на постъпка на един прекалено влюбен във властта мъж: постъпка, която пречи на разсъдъка му.

Плъха плъзна ръка по страничния плот на машината и направи нещо, което остана скрито от погледа на Нанги. Пред него се отвори някакво чекмедже и той измъкна два жетона оттам. Ето каква била работата, помисли си Нанги. Той бил просто измамник!

— Все пак не мога да се отвърна от чувството, че изпускаме нещо важно — рече Плъха и невъзмутимо продължи играта си. — Или пък разглеждаме ситуацията от погрешен ъгъл.

— След смъртта на императора властта на „Нами“ се увеличи хилядократно — каза Нанги. — И тази група стана опасна за Япония. Това недвусмислено се потвърждава от натиска, оказван върху мен. Затова в крайна сметка аз трябва да дискредитирам именно нея. Съборим ли Икуза, „Нами“ ще го последва!

— А дали имаме право на това?

— „Нами“ не съществува нито за Япония, нито за императора — хладно отвърна Нанги. — Тя е човешко творение и в това се крие нейната сила. Единствената й цел е да заграби цялата власт в тази страна и да я разпредели между своите членове. Замислена като страж на властта, тя постепенно губи фасадата си на талисман и започва да изпитва глад. Пламъкът е най-опасен, когато започва да съществува сам за себе си и престава да осветява пътя на другите.

— Но въпреки това пред него се прекланят министри и президенти на едни от най-големите компании в света.

— В такова общество живеем — поклати глава Нанги. — Хората винаги са се страхували от неизвестността, а Япония без император е един голям въпросителен знак. „Нами“ се стреми да извлече облаги от несигурността на нацията. Нейните членове са хищници, които добре познават вонята на мършата, от която се хранят.