Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Сега Тони е мъртъв. Маргарет жалеше за него в традиционния смисъл на това понятие, но дълбоко се съмняваше, че някой ден ще усети липсата му край себе си.

Очите й се заковаха в дупката на арматурното табло — там, където доскоро се намираше скъпият компактдиск. Изкърти го с помощта на щангата, която намери в багажника, и го изхвърли през прозореца в движение. Едва тогава, абсолютно сигурна, че Чезаре не може да я подслушва, тя набра номера на пейджъра, чрез който се свързваше с един от най-важните агенти на Голдони — високопоставен общински, служител. Нареди му да отстрани от следствието по убийството на Тони както онова ченге Джак Барнет, така и всички от екипа му.

— Ето какво трябва да направи Барнет — каза накрая тя и започна да изрежда специалните си инструкции.

Общинският служител не възрази. Той беше един от стотиците чиновници в правителството, щатските и общинските администрации, за които Доминик Голдони имаше подробни досиета. А мрежата „Нишики“ постоянно допълваше и осъвременяваше тези досиета. Получила ги в наследство от Дом, Маргарет се чувстваше силна и спокойна.

Този специално беше травестит — един особено тежък порок за държавен служител. Не биха го търпели нито секунда на мястото му, в случай, че репортерите се докопат до неговата малка тайна. Обществото трудно ще понесе гледката на един от верните си слуги, облечен в женски дрехи.

Телефонът иззвъня и тя подскочи, сякаш пронизана от електрически ток.

— Ало?

Какво ли ново е измислил онзи мръсник Чезаре?

— Госпожа Де Камило? Обажда се Барнет.

Очите й се премрежиха от облекчение.

— Къде сте, лейтенант?

— Съвсем наблизо.

— Време е — стрелна часовника си Маргарет.

— Готов съм.

— Дъщеря ми Франси…

— Разбрах ви отлично, госпожо Де Камило. Връзките ви в Сити хол наистина са много силни…

— Такава ми е работата…

— Вярно, госпожо. А такива като мен само разчистват след вас…

На лицето й се появи напрегната гримаса, моторът на лексуса тихо забоботи.

— Тръгвам.

— Разбрано.

Маргарет прекъсна връзката и предпазливо насочи колата по черния път, който се виеше сред храсталаците. Водите на залива лениво проблясваха, отразяващи сиянието на града под ниско надвисналите облаци. Въздухът беше тежък и влажен, всеки момент щеше да завали. Над главата й прогърмя голям самолет, насочил се за кацане към близкото летище „Кенеди“.

Бърнис греши, въздъхна Маргарет, докато внимателно оглеждаше околността. Не е възможно да се забрави жаждата за мъст. Та това е Франсин, нейната любима и единствена дъщеря! Как е възможно да запази хладнокръвие? Гадняра нарушава всички неписани правила на света, в който живеят. И трябва да си плати за това. Никой не може да избива семейството на противника си безнаказано — това е част от моралния кодекс на хората, които дърпат конците тук. И всеки трябва да се съобразява с него.

Маргарет си даваше ясна сметка за огромния риск, който поема. Но обстоятелствата го изискваха. Отвличайки дъщеря й, Чезаре беше подписал присъдата си. Присъда, която тя лично щеше да изпълни.

Далеч напред — там, където пътят свършваше и започваха тръстиките, беше паркиран тъмен на цвят линкълн. В ниския му силует се долавяше нещо хищно и заплашително. Фаровете му кратко примигнаха и Маргарет натисна спирачките. Моторът на лексуса мъркаше тихо, в такт с пулса на Маргарет. Очите й се заковаха в тежката лимузина, сякаш искаха да проникнат през блиндираните стъкла и да зърнат дъщеря й…

Франсин , изпищя парализираното й от ужас съзнание. Не, въпреки своята мъдрост и проницателност Бърнис не може да знае какво е да изпитваш агонизираща болка за единствения ти скъп човек на света!

Клепачите й примигнаха, побелелите й пръсти бавно започнаха да се отлепват от волана.

— Госпожо Де Камило! — гласът, обезобразен до неузнаваемост от разстоянието, неволно я накара да потръпне.

Дишай , заповяда си тя. Дишай!

— Да — извика през отворения прозорец тя. — Тук съм!

— Излезте от колата и оставете вратите отворени. След минута всичко ще приключи , рече си тя и бавно излезе от лексуса. Така каза Барнет и аз му вярвам. Трябва да му вярвам!

— Отдръпнете се от колата, за да сме сигурни, че вътре няма друг човек.

— Вече казах на Чезаре, че…

— Трябва да сме сигурни, госпожо Д. Знаете как става… Аз просто изпълнявам заповеди…

Маргарет бавно се отдалечи от колата.

— Застанете пред фаровете, за да ви виждаме.