Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Предаде се, кракът й се уви около бедрата му. Пръстите му се плъзнаха надолу и спряха върху онази точка от тялото й, която до този миг не бяха успели да докоснат. Погалиха я нежно, после бавно започнаха да проникват навътре.

Веспър отметна глава, от устата й излетя продължителен стон. Ястребите плеснаха с криле и напуснаха клетката си. Наточили нокти, те започнаха да пищят в ушите й. Някога, беше на не повече от седемнадесет, сериозно мислеше да си направи операция, която да узакони ненаситната й страст към жените. Но сега, за свое огромно учудване, Веспър установи, че Чезаре Леонфорте я възбужда с невероятна сила, карайки я да забрави желанието си да бъде мъж…

Дишането му се учести, ръцете му нетърпеливо вдигнаха нагоре ластичната рокля. Пръстите й трескаво дръпнаха ципа му и започнаха да разкопчават колана. Членът му легна в дланта й — тежък и твърд като скала. Отърка го в плоския си корем, възбудата й стана огромна. Насочи го към себе си, въздухът напусна дробовете й с остро свистене, обля я непоносима топлина.

Спазмите на оргазма започнаха почти веднага, от устата й се откъсна дрезгав вик. Захапа рамото му, притисна се в него, тялото й полудя. Гърбът й се плъзна по остъклената стена, той я последва. Беше прекрасно да усеща тежестта му върху себе си, обзе я чувство за сигурност и пълнота. Някъде дълбоко в съзнанието й отекна предупредителен вик, сякаш да я обуздае. Но крясъците на ястребите бързо го заглушиха, тялото й се предаде пред влудяващите пристъпи на поредния оргазъм.

Това беше прекалено, дори за мъж като Чезаре. Тазът му направи мощен тласък, освобождението му беше могъщо като приливна вълна. Смаяно установи, че иска да проникне докрай в тази жена и че това е единственото нещо на света, което го интересува. И моментално си даде сметка, че е в беда.

Тя заспа направо на пода, влажна и доволна от смесването на телесните им сокове. Чезаре се надигна и хвана телефона, божественият саксофон на Мълиган продължаваше да изпълва къщата с нежните си трели. Веспър сънуваше, че отново е в Колумбийския университет, затънала дълбоко в програмата за специално обучение по парапсихология. Обект на експериментите беше Чезаре. И в резултат, подчинявайки се на волята й, той я беше потърсил в онзи луксозен ресторант… Но нещата излязоха от контрол. Силата на духа й — силата, от която се плашеше и бягаше, преди да се срещне с Оками, някак изведнъж й изневери… Вместо да й осигури доминиращи позиции, както винаги досега, тя изведнъж я тласна към подчинение на примитивния магнетизъм, който се излъчваше от този мъж. Ястребите бяха на свобода, а самата Веспър за пръв път в живота си се оказа в неизгодно и изключително опасно положение.

— Французите имат една поговорка: „Най-важно е времето, което настъпва между часа на кучето и вълка.“

— И кога настъпва то?

Майк Леонфорте се усмихна:

— На свечеряване. Слънцето се е скрило зад хоризонта, но нощта все още не е настъпила. В този час козарите от Люберон изпращат кучетата да приберат стадата от паша, още преди да ги нападнат вълците… облиза устни и добави: — В този час всичко е възможно.

— Значи краят на деня… — кимна Гинжиро Машида, шеф на токийската Главна прокуратура, и засмука въздух през почернелите си от тютюн зъби.

— Или началото на нощта — добави Майк. — Часът на неяснотата . Виждате, че всичко съвпада.

— Как така?

— Историята има свойството да се променя и пише отново — отвърна Майк и започна да крачи из правоъгълната стая като звяр в клетка. — Великите умове имат способността да интерпретират миналото по своя начин, да го прочистват от лъжите на тъй наречените историци и да се докосват до чистата истина. Защото историята не е нищо друго, освен съчетание между език и текст. Всички знаем, че езикът поначало е недостоверен, а текстът винаги е двусмислен и трудно защитим срещу манипулации и погрешни интерпретации.

Намираха се в токийското жилище на Машида. Къщата беше от малкото оцелели паметници на културата, построена през 1920 г. по проект на Франк Лойд Райт 2 2 Известен американски архитект (1869–1959), създател на модерната архитектура. — Б.пр. . Представляваше сложна плетеница от бетонни елементи, свързани помежду си по начина, по който някога са строили жилищата си майте. Това й придаваше футуристичен вид, мнозина я считаха за потискаща, изпълнена с напрежение конструкция.

Машида обаче я обожаваше. Притиснат от строгите догми на служебното си положение, той я приемаше като единствен отдушник и радост в живота си, поддържаше я в безупречно състояние с маниакална страст.