Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Ще изплюеш всичко! — прогърмя Гадняра. — Иначе ще стане страшно! Кълна се в Бога, че ще вкарам тук малката Франси и пред очите ти ще прогоря с цигара всеки квадратен сантиметър от прекрасната й кожа!

Безброй дребни прашинки танцуваха на слънчевата светлина, която нахлуваше през високите прозорци. Далеч под тях Каиши Тойода се беше привел над своето менгеме. Широкият закръглен гръб го оприличаваше на гигантска костенурка, това впечатление още повече се подсилваше от масивните рамене и тесния кръст.

Чукът му се стовари върху нажежената стомана, из мрачното и горещо помещение се разлетяха искри. По опушените стени бяха окачени различни инструменти. Професията на Тойода беше ковач на оръжие. Изпод чука му излизаха прекрасни стоманени ножове и саби, изработени по технологията на древните майстори — чрез многократно закаляване на стоманата и търпелива обработка. За направата на едно наистина безупречно острие отиваха средно по десет хиляди удара с чука — нещо, което единствено японските майстори бяха в състояние да постигнат. Едната му страна се заточва със специална, изключително твърда стомана, а другата — леко удебелена, предлага необходимата здравина. После твърдата основа се покрива с миниатюрни пластове от друга, по-мека стомана и така се постига абсорбирането дори и на най-силните удари. Най-отгоре се полага пласт стомана със средна твърдост и това придава на оръжието необходимата гъвкавост. Такава, описана с няколко думи, е технологията на изключителните хладни оръжия, които правят японците. Здрави, гъвкави и невероятно остри…

— Прорезна кама? — попита Тойода, вдигнал за миг глава да изслуша въпроса на Никълъс. — Напоследък рядко имам такива поръчки… — По преценка на Никълъс майсторът беше поне на седемдесет години, с гладко лице, потъмняло от горещината на пещта. От брадичката му стърчаха няколко дълги бели косъма.

— Все пак опитай се да си спомниш — настоя Никълъс.

Тойода извади нагорещената стоманена пръчка от пещта и вдигна чука над главата си. После забеляза нещо по повърхността на метала, вероятно миниатюрна шупла. Наведе се да я разгледа отблизо и с широк жест изхвърли дефектното късче метал във варел със студена вода, опрян до стената. Разнесе се силно съскане, вдигна се облак пара.

Майсторът избърса мазолестите си ръце в престилката от негоряема материя, заключи вратата на работилницата и леко кимна с глава:

— Да минем отзад…

Прекосиха късия коридор зад пещта, горещ като сауна. В дъното се виждаше отворената врата на стаичка, покрита с татами, от нея се излизаше в миниатюрна градинка, заградена с високи стени. В средата й доминираше красив кипарис „хиноки“ — единственото свежо петно сред околната сивота. Тойода спусна наполовина щорите, стаичката моментално се нагорещи като пустинен пясък.

Обзавеждането беше спартанско, като в монашеска килия. Тойода беше дзенбудист. Обикновено хора с неговите убеждения са привърженици на спартанския живот и изобщо не се притесняват от бедността. Тази стаичка очевидно задоволяваше всичките изисквания на възрастния майстор — също като кипариса „хиноки“ в миниатюрната градинка отвън.

Настаниха се един срещу друг. Върху вътрешната част на лявото бедро на домакина белееше дълбок белег. Оттам, преди около десетина години, хирурзите бяха взели една артерия, с чиято помощ бяха изолирали запушените вени около сърцето му. Никълъс прие предложената му чаша чай. Отпиваха от горещата течност в мълчание, очите им бяха насочени към зеления кипарис навън.

— Познаваме се отдавна, Линеър-сан — обади се пръв домакинът и остави чашата до себе си. — Правил съм — много оръжия за теб… Опасни оръжия, уникални екземпляри.

— Никога не бих се обърнал към друг майстор, Тойода-сан.

— Вероятно защото съм ти подръка — сви рамене Тойода. Деликатно пропусна да добави, че клиентите му никога не отиваха при друг по простата причина, че в целия токийски регион не можеше да се намери майстор като него. Помълча малко, после вдигна глава: — Преди известно време получих поръчка за едно особено опасно оръжие…

— Прорезна кама?

Тойода кимна.

— По твой собствен модел?

Очите на Тойода не се отделяха от кипариса, окъпан в слънчева светлина.

— Тъкмо това е интересното, Линеър-сан — промълви най-сетне той. — Работих по модел на клиента… Примитивен, но остроумен и най-вече функционален…

— Функционален?

— Точно така — кимна старецът. — С прорезна кама можеш да убиеш дори див глиган, стига да притежаваш достатъчно сила и умение…