Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част II)

— Чезаре! — извика тя и хвърли поглед през рамо.

Той тръгна към нея.

— Какво става, по дяволите! — изръмжа той, после видя Кроукър и изведнъж млъкна.

— Хей! — гневно извика някогашното ченге и се завтече след Веспър. — Не можеш да ми се измъкнеш просто ей така! За каква се мислиш, да те вземат мътните?

— Махай се! — изкрещя Веспър и направи опит да избегне протегнатите му ръце.

Копринената й блузка се разцепи с дразнещ ухото звук и Чезаре хукна натам. После събитията се развиха с такава бързина, че дори той не разбра какво става.

Стиснал в юмрук разкъсаната блузка на Веспър, Кроукър замахна и стовари тежка плесница върху лицето й. Тя изкрещя и политна.

— Копеле нещастно, пусни я! — изрева Гадняра и пръстите му нервно потърсиха ръкохватката на автоматичния пистолет под лявата му мишница.

Екна оглушителен изстрел, гостите на ресторанта наскачаха. Кроукър отлетя назад, сякаш улучен от гигантски юмрук. С един светкавичен поглед Чезаре обхвана както димящото дуло в ръката на Веспър, така и струйката алена кръв, бликнала от гърдите на Кроукър. Разлетяха се маси и столове, настана истинска лудница. Клиентите хукнаха към изхода, келнерките захвърлиха таблите и потърсиха някакво укритие. Разнесе се втори изстрел и паниката нарасна. Този път Чезаре беше сигурен, че видя как куршумът се заби в гърдите на Кроукър, на милиметри от предишното попадение. Бившето ченге се претърколи през някаква маса и се просна на пода. Въпреки суматохата в душата на Чезаре се прокрадна възхищение. Господи, какъв стрелец е тази Веспър!

После си даде сметка, че час по-скоро трябва да изчезват оттук. Разбута обзетите от паника хора и се хвърли към Веспър. Наложи му се да използва и юмруците си, имаше гадното чувство, че плува срещу течението на буйна река… Ужасените крясъци на тълпата стигнаха своето кресчендо. Чезаре не обръщаше внимание на нищо, единственото му желание беше да се добере до нея. Най-накрая успя и рязко я дръпна към себе си.

— Копеле мръсно! — ръмжеше Веспър. — Никой не може да се отнася така с мен!

Чезаре си даваше сметка, че положението й е сериозно и без помощта му с нея ще бъде свършено. За пръв път усети, че може да й има доверие и иска да й даде тази помощ. Такава беше и крайната цел на цялата сложна игра. Осланяйки се на помощта му, Веспър щеше да получи пълното му доверие. Такива са законите на човешката природа.

Той пристъпи крачка напред и се взря в сгърчената фигура на Кроукър, от която обилно течеше кръв. Дали е мъртъв? Исусе Христе, та нима е възможно обратното? Веспър беше вкарала два куршума в сърцето му! Какви нерви има тази жена, Господи!

Обърна се, сграбчи ръката на Веспър и я повлече навън. Затичаха се по тротоара, от обратната страна на булевард „Океан“ се разнесе вой на полицейски сирени. Тълпата любопитни туристи бързо ги погълна.

Отначало хорът на електрическите китари наподобяваше сирените на хиляди линейки, но после акустиката на огромното помещение влезе в правата си и воят някак внезапно се превърна в музика — страстна, задъхана, екзалтирана. Музика, която раздвижва кръвта във вените и те кара да скочиш на дансинга.

Никълъс и Танака Гин си пробиваха път сред извиващите се разгорещени тела на танцьорите в огромната дискотека „Мудра“, над главите им проблясваха тънките нишки на лазерни лъчи и ги караха да се чувстват като в аквариум. От време на време светлината попадаше на древните санскритски надписи и още по-древни скулптурни композиции, на които съдбата беше определила ролята да пробуждат нирвана в душите на живите…

Навън, въпреки че беше четири сутринта, Кайгон-дьори беше задръстена от народ. Сводници с пачки пари за харчене, фотомодели, певици, новоизлюпени актьори… Край тях обикаляха обичайните нощни хищници, готови да се възползват от всеки удобен шанс за удар, след което да изчезнат в мрака на нощта. Цялата тази тълпа безгрижно се люшкаше около мястото, на което Гиай Къртц беше намерила смъртта си.

Прокурорът позвъни на Никълъс и го помоли да разпита един човек. Определиха си среща в сърцето на Токио — квартала Шибаура. За да стигне навреме, Никълъс доста поизмъчи подсиления двигател на своето кавазаки. Прие поканата на Гин без колебание, тъй като и без това не можеше да заспи и правеше опити за анализ на предварителната информация, която Оками му беше предоставил за личния състав на Токийската градска прокуратура. Остави бележка на Коей, която, за разлика от Джъстин, изобщо не се влияеше от внезапните му нощни разходки и безгрижно спеше. Тя просто беше приела, че тези разходки са част от неговия начин на живот.