Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

И все пак какво общо можеше да има между тях? Дори и злодейството не можеше да бъде еднакво при тях. Освен това този човек беше много неприятен, очевидно извънредно развратен, положително хитър и измамник, може би много зъл. Такива неща се носят за него. Наистина той се погрижи за децата на Катерина Ивановна; но кой знае защо и какво означава това? Този човек вечно има някакви намерения и проекти.

На Расколников тези дни непрекъснато му минаваше през главата още една мисъл и страшно го безпокоеше, макар че той дори се стараеше да я пропъди от себе си, толкова му тежеше. Той си мислеше понякога: Свидригайлов непрекъснато се въртеше около него, а и сега се върти; Свидригайлов научи тайната му; Свидригайлов имаше някакви замисли срещу Дуня. Ами ако и сега има? Почти със сигурност може да се каже, че да. Ами ако сега, след като е научил тайната му и по такъв начин го държи в ръцете си, поиска да използва това като оръжие срещу Дуня?

Тази мисъл понякога го измъчваше дори и насън, но още първия път тя изпъкна така осезателно ярко, както сега, когато отиваше при Свидригайлов. Само тази мисъл му стигаше, за да изпадне в мрачна ярост. Първо, тогава вече всичко ще се промени, дори в собственото му положение: ще трябва незабавно да разкрие на Дунечка тайната. Ще трябва може би да се предаде, за да предпази Дунечка от някоя непредпазлива постъпка. Писмото? Тази сутрин Дунечка е получила някакво писмо! От кого в Петербург би могла тя да получава писма? (Може би от Лужин?) Вярно е, че там бди Разумихин; но Разумихин нищо не знае. Може би трябва да разкрие и на Разумихин? Расколников помисли за това с отвращение.

„Така или иначе, трябва да види Свидригайлов колкото може по-скоро — реши той в себе си окончателно. — Слава Богу, този път не са така важни подробностите, колкото същността на работата; но само ако, само ако Свидригайлов е способен, ако замисля нещо против Дуня — то…“

Расколников така се бе изморил през цялото това време, през целия този месец, че сега вече не беше в състояние да разрешава подобни въпроси другояче освен с едно-единствено решение: „Тогава аз ще го убия“ — помисли той в хладно отчаяние. Тежко чувство сви сърцето му; той се спря насред улицата и се заоглежда: по кой път върви и къде се е озовал? Намираше се на — ския булевард, на тридесет или четиридесет крачки от Сенния, който бе отминал. Целият втори етаж на къщата отляво бе зает от кръчма. Всички прозорци бяха широко разтворени; кръчмата, ако се съди по движещите се край прозорците фигури, беше претъпкана. В залата извиваха глас певци, звънтяха кларнети, цигулка и гърмеше тъпан. Чуваха се женски писъци. Той понечи да се върне, недоумявайки защо е свил по — ския булевард, когато изведнъж до един от крайните отворени прозорци на кръчмата видя, седнал до самия прозорец пред една чаена маса, с лула между зъбите, Свидригайлов. Това страшно, до ужас го порази. Свидригайлов мълчаливо го наблюдаваше и разглеждаше и което също веднага порази Расколников, изглежда, искаше да стане, за да успее незабелязано да си отиде, докато не го е видял. Расколников веднага се направи, че също не го е забелязал и гледа замислен встрани, но продължаваше да го наблюдава с крайчеца на окото. Сърцето му тревожно биеше. Така беше: Свидригайлов явно не искаше да бъде видян. Той извади лулата от устата си и вече понечи да се скрие; но когато стана и отдръпна стола, навярно изведнъж забеляза, че Расколников го вижда и наблюдава. Между тях стана нещо, което приличаше на първата им среща у Расколников, когато той спеше. Хитра усмивка се появи на устните на Свидригайлов, които все повече се разтегляха. И единият, и другият знаеха, че и двамата се виждат и се наблюдават един друг. Най-после Свидригайлов високо се разсмя.

— Хайде, хайде, влизайте, ако искате; тук съм! — извика той от прозореца.

Расколников се качи в кръчмата.

Той го намери в една много малка задна стая с един прозорец, съседна на голямата зала, където на около двадесет малки масички, сред виковете на кресливия хор певци, пиеха чай търговци, чиновници и всякакви други хора. Отнякъде долитаха ударите на билярдни топки. На масичката пред Свидригайлов стоеше започната бутилка шампанско и чаша, до половината пълна с вино. В стаичката имаше също едно момченце — латернаджия с малка латерна, и набита червенобузеста девойка със затъкната отстрани раирана пола и с тиролска шапчица с панделки, певица, около осемнадесетгодишна, която въпреки хоровата песен в съседната стая пееше в съпровода на латернаджията с доста пресипнал контраалт някаква слугинска песен…