Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Ех, Родион Романович, не вярвайте напълно на думите; може и да не излезе съвсем на почивка! Та това е само теория и то моя, а какъв авторитет съм аз за вас? Може би и аз самият крия дори сега някои неща от вас. Че мога ли аз ей така да взема всичко да ви кажа, хе, хе! Вторият въпрос: как каква изгода? Та знаете ли вие какво намаление на наказанието ви се полага тогава? Кога ще се явите, в какъв момент? Помислете само! Когато друг вече е поел престъплението върху себе си и е объркал цялата работа! А пък аз, в самия Бог ви се кълна, така ще подготвя и ще наредя „там“ всичко, че признанието ви ще излезе сякаш съвсем неочаквано. Цялата тази психология ние напълно ще я унищожим, всички подозрения срещу вас ще залича, тъй че вашето престъпление ще бъде представено като някакво умопомрачение, защото, откровено казано, то е именно умопомрачение. Аз съм честен човек, Родион Романович, и ще удържа на думата си.

Расколников тъжно замълча и сведе глава; той дълго мисли и най-после пак се усмихна, но усмивката му беше вече кротка и тъжна.

— Ех, няма нужда! — проговори той, сякаш вече съвсем не се криеше от Порфирий. — Не си струва! Съвсем не ми трябва вашето намаляване на наказанието!

— Ето на, именно от това се страхувах! — разпалено и сякаш неволно възкликна Порфирий. — От това именно се страхувах, че няма да искате да ви намалим наказанието.

Расколников тъжно и строго го погледна.

— Ей, не се гнусете от живота! — продължи Порфирий. — Още много имате пред себе си. Защо да не искате да ви намалим наказанието, защо да не искате! Нетърпелив човек сте!

— Какво имам много пред себе си?

— Живот! Що за пророк сте вие и какво ли знаете! Търсете и ще намерите. Може би именно чрез това ще намерите Бога. Пък и тя не е завинаги, веригата…

— Ще ми намалите наказанието… — засмя се Расколников.

— А вие какво, от буржоазния срам ли се изплашихте? Възможно е и да сте се уплашили, но без сам да знаете — защото сте млад и зелен! И все пак тъкмо вие не трябва да се страхувате или там да се срамувате да дойдете и да си признаете.

— Е-ех, плюя на това! — презрително и с отвращение прошепна Расколников, сякаш не желаеше да разговаря. Той се надигна пак, като че искаше да излезе някъде, но отново седна явно отчаян.

— Там е работата, че плюете! Обезверили сте се и мислете, че аз грубо ви лаская; а колко сте живели! Какво ли разбирате! Измислил теория, а му станало срамно, че се е провалил, че е излязло много неоригинално! Че излезе подло, това е вярно, но вие все пак не сте безнадежден подлец. Съвсем не сте чак такъв подлец! Поне не сте се залъгвали — веднага сте стигнали до края. Та аз за какъв ви смятам? Аз ви смятам за един от тези, които, ако щеш, червата му измъкни, той ще стои и ще гледа мъчителя си с усмивка — стига да повярвате в някаква кауза или в Бога. Е, повярвайте — и ще живеете. На вас, първо, отдавна вече ви е необходимо да смените въздуха. Защо не, страданието също е хубаво нещо. Постарайте се. Миколка може и да е прав, като иска да страда. Зная, че не ви се вярва — а вие не мъдрувайте много; отдайте се на живота направо, без да разсъждавате; не се безпокойте — право на брега ще ви изхвърли и на крака ще ви постави! На какъв бряг? Откъде да зная? Аз само вярвам, че вие имате още дълго да живеете. Зная, че приемате сега думите ми като заучено наставление; но може би по-късно ще си ги спомните, ще ви потрябват някога; затова ви говоря. Добре, че само сте убили една старица. А да бяхте измислили друга теория, можехте нещо сто милиона пъти по-отвратително да извършите! Може би трябва даже да благодарите на Бога; откъде да знаете, Господ може и да ви пази за нещо. А вие имайте широко сърце и по-малко се страхувайте. Изплашихте се от предстоящата ви голяма задача, нали? Не, тук вече е срамно да се страхува човек. Щом сте направили такава крачка, дръжте се. Това вече справедливостта го изисква. Изпълнете това, което изисква справедливостта. Зная, че не вярвате, но ей Богу, животът ще ви спаси. Сам после ще го обикнете. На вас сега само въздух ви е нужен, въздух, въздух! Расколников чак потръпна.

— Ами вие кой сте — извика той, — вие що за пророк сте? От висотата на какво величаво спокойствие ми изричате мъдрите си пророчества?

— Кой съм аз? Аз съм свършен човек, нищо повече. Човек може би чувстващ и съчувстващ, може би знаещ някои неща, но вече съвсем свършен. А вие сте друго: на вас Бог ви е отредил живот, но не знам, може и при вас всичко да отлети като дим, нищо да не остане. Какво от това, че ще преминете към друга категория хора? Нима ще съжалявате за удобствата, вие, с вашето сърце! Какво от това, че може прекалено дълго време никой да не ви види? Работата не е във времето, а в самия вас. Станете слънце, и всички ще ви видят. Слънцето преди всичко трябва да бъде слънце. Защо пак се усмихвате: че съм такъв Шилер? И, хващам се на бас, предполагате, че сега ви се подмазвам! Пък, кой знае, може и наистина да ви се подмазвам, хе, хе, хе! Вие, Родион Романович, по-добре не вярвайте на думите ми, по-добре дори никога не ми вярвайте напълно — такъв ми е нравът, признавам, ето какво ще добавя само: доколко съм подъл и доколко съм честен, сам, струва ми се, можете да прецените!