Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Какво ме интересува, че са ви минали през ума някакви глупави въпроси! — извика той. — Това не е доказателство! Може да сте сънували всичко това — и толкоз! А аз ви казвам, господине, че лъжете! Лъжете и клеветите, защото сте озлобен нещо срещу мене и именно от яд за това, че не се съгласявам с вашите дръзки и безбожни социални теории — ето причината!

Но от това извъртане Пьотр Петрович не спечели нищо. Напротив, от всички страни се чу ропот.

— А, я виж как го извъртя! — извика Лебезятников. — Лъжеш се! Викай полиция, аз ще се закълна! Само едно не мога да разбера: защо се е решил на такава долна постъпка! О, жалък, подъл човек!

— Аз мога да обясня защо се е решил на такава постъпка и ако трябва, също ще се закълна! — произнесе най-после с твърд глас Расколников и пристъпи напред.

Той беше външно твърд и спокоен. На всички им стана някак ясно само като го погледнаха, че той наистина знае каква е работата и че развръзката е близка.

— Сега си изясних абсолютно всичко — продължи Расколников, обръщайки се направо към Лебезятников. — От самото начало на историята бях започнал да подозирам, че тук има някаква долна измама; започнал бях да подозирам поради някои особени обстоятелства, известни само на мен, които сега ще споделя с всички: те обясняват цялата работа! А вие, Андрей Семьонович, с ценното си показание окончателно ми изяснихте всичко. Моля всички, всички да слушат: този господин (той посочи Лужин) се сгоди наскоро за една девойка, именно за моята сестра, Авдотя Романовна Расколникова. Но като пристигна в Петербург, онзи ден, при първата ни среща, той се скара с мене и аз го изгоних от къщи, за което има двама свидетели. Този човек е много зъл… Онзи-ден още не знаех, че той живее тук, у вас, Андрей Семьонович, и че следователно още в деня на скарването ни, тоест онзи ден, той е бил свидетел на това как аз като приятел на покойния господин Мармеладов дадох на съпругата му, Катерина Ивановна, известна сума за погребението. Той веднага написал на майка ми бележка и я уведомил, че аз съм дал всичките си пари не на Катерина Ивановна, а на София Семьоновна и при това с най-долни изрази споменал за… за София Семьоновна, тоест намекнал за някакъв особен характер на отношенията ми със София Семьоновна. Всичко това, както схващате с цел да ме скара с майка ми и сестра ми, като им внуши, че аз пилея за низки цели последните им пари, с които те ме издължат. Снощи пред майка ми и сестра ми и в негово присъствие аз възстанових истината, като доказах, че съм дал парите на Катерица Ивановна за погребението, а не на София Семьоновна и че онзи ден дори още не познавах София Семьоновна, дори още не бях я виждал. При това добавих, че той, Пьотр Петрович Лужин, с всичките си достойнства не струва колкото малкото пръстче на София Семьоновна, за която говори така лошо. А на въпроса му бих ли сложил София Семьоновна да седне редом със сестра ми аз отговорих, че вече съм направил това, и то същия този ден. Озлобен от това, че майка ми и сестра ми не искат да повярват на обвиненията му и да се скарат с мене, той от дума на дума започна да ми говори непростителни дързости. Стигна се до окончателен разрив и той бе изгонен от къщи. Всичко това стана снощи. Сега ви моля да обърнете особено внимание: представете си, че той сега беше успял да докаже, че София Семьоновна е крадла — с това, първо, би доказал на майка ми и на сестра ми, че е бил почти прав в подозренията си; че с право се е разсърдил, задето съм поставил на едно сестра ми и София Семьоновна; че като ме е нападнал, той значи е защитавал и пазил честта на моята сестра и негова годеница. С една дума, с всичко това той можеше дори отново да ме скара с роднините ми и, разбира се, се е надявал да спечели пак разположението им. Да не говорим за това, че би си отмъстил и лично на мене, защото има основание да предполага, че честта и щастието на София Семьоновна са ми много скъпи. Ето съображенията му! Ето как схващам цялата работа! Това е причината и друга не може да има! Така или приблизително така завърши Расколников речта си, прекъсвана начесто от възклицанията на присъстващите, които впрочем слушаха много внимателно. Но въпреки всички прекъсвания той говори рязко, спокойно, точно, ясно, твърдо. Резкият му глас, увереният тон и строгото му лице направиха на всички огромно впечатление.

— Така, така, това е така! — потвърждаваше във възторг Лебезятников. — Това положително е така, защото той, веднага щом София Семьоновна влезе при нас, в стаята, ме запита именно дали сте тук, не съм ли ви видял между гостите на Катерина Ивановна. С тази цел той ме повика до прозореца и там тихичко ме попита. Значи той е искал непременно вие да сте тук) Това е така, всичко това е така!