Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Расколников дойде почти веднага след връщането им от гробищата. Катерина Ивановна страшно му се зарадва, първо, защото той беше единственият „образован гост“ и „както е изодно, се готвеше да заеме след две години професорска катедра в тукашния университет“ и, второ, защото той веднага и почтително й се извини, че въпреки всичкото си желание не е могъл да дойде на погребението. Тя просто се нахвърли върху него, сложи го да седне до нея, отляво (отдясно седна Амалия Ивановна), и въпреки непрекъснатото суетене и грижи яденето да се поднася правилно и да се дава на всички, въпреки мъчителната кашлица, която всеки миг прекъсваше думите й и я задушаваше и която бе станала сякаш особено мъчителна през последните два дни, непрекъснато се обръщаше към Расколников и полушепнешком бързаше да излее пред него всички насъбрани се в нея чувства и цялото си справедливо негодувание за провалилия се помен: при това негодуванието се сменяше често с най-весел, най-неудържим смях по адрес на събралите се гости, но предимно на самата хазайка.

— За всичко е виновна тази кукувица. Вие разбирате за кого говоря: за нея, за нея! — И Катерина Ивановна му закима към хазайката. — Погледнете я: блещи очи, знае, че говорим за нея но не може да разбере и цъкли очи. Пуф, кукумявка, ха-ха-ха!… Кхи-кхи-кхи! И какво иска да каже с това боне, кхи-кхи-кхи! Забелязахте ли, на нея все й се иска всички да смятат, че тя ме покровителства и ми прави чест с присъствието си. Аз я помолих, като почтена жена, да покани по-свестните хора и именно познатите на покойния, а погледнете какви е довела: някакви палячовци, мухльовци! Вижте този с мръсното лице: някакъв сопол на два крака! Ами тези поля-чета… ха-ха-ха! Кхи-кхи-кхи! Никой, никой никога не ги е виждал тука и аз никога не съм ги виждала; е, защо са дошли, питам ви? Седят чинно един до друг. Ей, пане — завика тя изведнъж на един от тях, — взехте ли си блини? Вземете още! Бира пийнете, бира! Водка не искате ли? Вижте — скочи, покланя се, вижте, вижте: навярно са съвсем гладни, горките! Нищо, нека си хапнат. Поне не вдигат шум, само че… само че, откровено казано, страхувам се за сребърните лъжици на хазайката!… Амалия Ивановна — обърна се тя изведнъж към нея почти на висок глас, — предварително ви предупреждавам, в случай че откраднат сребърните лъжици, не отговарям за тях! Ха-ха-ха! — разсмя се тя, като се обърна отново към Расколников и му сочеше с глава хазайката, радвайки се на шегата си. — Не разбра, пак не разбра! Седи със зяпнала уста, вижте я: кукумявка, кукумявка и половина, бухал с нови панделки, ха-ха-ха.

И пак смехът й се превърна в непоносима кашлица, която продължи пет минути. На кърпичката остана малко кръв, по челото й избиха капки пот. Тя мълчаливо показа на Расколников кръвта и едва успяла да си поеме дъх, веднага пак му зашепна, много оживена и с червени петна по бузите:

— Вижте, аз й възложих, така да се каже, извънредно деликатна поръчка — да покани тази дама и дъщеря й, разбирате ли за коя говоря? Тя трябваше да се държи най-деликатно, да действа най-изкусно, а е направила така, че тази глупачка, дошла кой знае откъде, тази надменна твар, тази нищожна провинциалистка само за това, че била някаква си вдовица на майор и е пристигнала да моли за пенсия и да обикаля канцелариите, за това че на петдесет години се боядисва, пудри се и се черви (това се знае)… и тази твар не само че не е благоволила да дойде, но дори не е изпратила някого да я извини, че не може да дойде, както го изисква в такива случаи най-елементарната вежливост. Не мога да разбера защо не дойде и Пьотр Петрович. Но къде е Соня? Къде е отишла? А, ето я и нея най-после! Соня, къде беше? Странно, че дори на погребението на баща ти си толкова неточна. Родион Романович, пуснете я да седне до вас. Ето твоето място, Сонечка… вземи си, каквото искаш. От желираното месо си вземи, то е по-вкусно. Сега ще донесат блини. А на децата дадоха ли? Полечка, имате ли всичко? Кхи-кхи-кхи! Добре тогава. Бъди послушна, Льоня, а ти, Коля, не си клати крачетата; седни, както трябва да седи едно благородно дете. Какво казваш, Сонечка?

Соня побърза да й предаде веднага извинението на Пьотр Петрович, стараейки се да говори високо, за да могат всички да я чуят, като употребяваше най-отбрани почтителни изрази, нарочно дори раздути и украсени от нея. Тя добави, че Пьотр Петрович е поръчал преди всичко да й предадат, че щом му бъде възможно, незабавно ще дойде, за да си поговорят насаме по работите и да решат какво може да се направи и да се предприеме по-нататък, и пр., и пр.