Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

„Грешка беше и това, че не им давах никакви пари — мислеше той, връщайки се тъжен в стаичката на Лебезятников. — И защо, дявол да го вземе, станах изведнъж такъв скръндза? Нямах дори нищо предвид! Възнамерявах да ги подържа в мизерия и да ги докарам дотам, че да гледат на мене като на провидение, а пък те!… Пфу!… Не, ако им бях дал през всичкото това време например едно хиляда и петстотин за чеиз и подаръци, за разни там кутийки, несесери, медальони, платове и други боклуци от магазина на Кноп и от английския магазин, работата щеше да е по-проста и… по-сигурна! Нямаше толкова лесно да ми откажат сега! Това са такъв тип хора, че непременно биха се сметнали задължени да върнат в случай на отказ и подаръците, и парите; а щеше да им е тежко и жал да ги връщат. Пък и съвестта щеше да ги гризе: как така изведнъж да изгониш човек, който досега е бил толкова щедър и твърде деликатен?… Хм! Сбърках!“ И като скръцна със зъби, Пьотр Петрович веднага се нарече глупак — наум, разбира се.

Стигнал до това заключение, той се прибра вкъщи два пъти по-зъл и ядосан, отколкото беше излязъл. Приготовленията за помена в стаята на Катерина Ивановна привлякоха отчасти любопитството му. Той още вчера бе чул някои неща за този помен; дори се сети, че и него май го бяха поканили, но зает със собствените си грижи, не бе обърнал внимание на нищо. Като побърза да се осведоми от г-жа Липевехзел, която в отсъствието на Катерина Ивановна (отишла на гробищата) слагаше масата, той разбра, че трапезата ще бъде тържествена, че са поканени почти всички квартиранти, че е поканен дори Андрей Семьонович Лебезятников въпреки кавгата му с Катерина Ивановна и най-после — самият той, Пьотр Петрович, не само е поканен, но дори го очакват с голямо нетърпение, защото той е почти най-важният гост измежду всички квартиранти. Самата Амалия Ивановна беше поканена също много почтително въпреки всички минали недоразумения и затова сега домакинствате и шеташе, което почти й доставяше удоволствие, а освен това тя макар и в траур цялата беше в ново, в коприна, богато издокарана и се гордееше с това. Всички тези факти и сведения наведоха Пьотр Петрович на една мисъл и той влезе в стаята си, тоест в стаята на Андрей Семьонович Лебезятников, малко замислен. Работата беше там, че той разбра също, че между поканените е и Расколников.

Цялата тази сутрин Андрей Семьонович, кой знае защо, си седя вкъщи. Между този господин и Пьотр Петрович се бяха установили някакви странни, впрочем донякъде и естествени отношения: Пьотр Петрович го презираше и ненавиждаше дори безгранично почти от деня, в който заживя при него, но същевременно сякаш малко се страхуваше от него. Той дойде да живее тук след пристигането си в Петербург не само защото беше скъперник и искаше да направи икономия, макар това и да беше почти главната причина, но и по друга причина. Още в провинцията беше слушал за Андрей Семьонович, своя бивш храненик, като за един от най-напредничавите млади прогресисти и дори като за човек със значителна роля в някои интересни и прословути кръгове. Това бе поразило Пьотр Петрович. Тези именно могъщи, всезнаещи, презиращи всички и разобличаващи всичко кръгове отдавна вече вдъхваха на Пьотр Петрович някакъв особен страх, впрочем съвсем неопределен. Разбира се, той самият, и то в провинцията, не можеше да си даде дори приблизително точна представа за тези неща. Беше чувал както всички, че съществуват особено в Петербург някакви прогресисти, нихилисти, разобличители и пр., и пр., но като мнозина преувеличаваше и изопачаваше смисъла и значението на тези имена до нелепост. Най-много от всичко се боеше, от няколко години вече, от разобличаване и това беше най-главната причина за непрекъснатото му, прекалено безпокойство особено когато мечтаеше да се премести на работа в Петербург. В това отношение той беше, както се казва, наплашен, както биват наплашени понякога малките деца. Преди няколко години в провинцията, когато едва започваше своята кариера, се бе натъкнал на два случая, при които безпощадно бяха разобличени двама доста важни губернски чиновници, на които той дотогава се беше облягал и които го покровителстваха. Единият случай завърши някак особено скандално за разобличеното лице а другият едва не свърши доста плачевно. Ето защо Пьотр Петрович бе решил след пристигането си в Петербург незабавно Да разучи каква е работата и ако трябва за всеки случай, предварително да спечели благоволението на „нашето младо поколение“. В това отношение той се надяваше на Андрей Семьонович и при посещението например у Расколников вече беше се научил горе-долу да повтаря някои и други чужди мисли.