Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— „И мнозина от юдеите бяха при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, прочее, като чу, че идел Исус, отиде да го посрещне; а Мария още седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Исуса: Господи, да беше ти тука, не щеше да умре брат ми. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще ти даде.“

На това място тя отново спря, тръпнеща от предчувствието, че пак ще се разтрепери и гласът й пак ще пресекне…

— „Казва й Исус: брат ти ще възкръсне. Казва му Марта: знам, че ще възкръсне във възкресението на последния ден. Исус й рече: Аз съм възкресението и животът; вярващият в мене, ако и да умре, ще живее и никой, който е жив и вярва в мене, няма да умре до века. Вярваш ли в това? Казва му: (и сякаш с болка, поемайки дъх, Соня отчетливо и силно прочете, като че тя самата гласно изповядваше вярата си).

— Да, Господи! Вярвам, че ти си помазаникът, Божият син, който има да дойде на света.“

Тя искаше да спре, вдигна за миг очи към него, но бързо се овладя и зачете по-нататък. Расколников седеше и слушаше неподвижно, без да се обръща, облегнат на масата и гледайки встрани. Дочетоха до 32-ия стих:

— „И тъй Мария, като дойде там, където беше Исус, и го видя, падна при нозете му; и каза му: Господи, да беше ти тук, нямаше да умре брат ми. Исус, като я видя да плаче и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: къде го положихте? Казват му: Господи, дойди и виж, Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: виж колко го е обичал. А някои от тях рекоха: не можеше ли тоя, който отвори очите на слепия, да направи щото и този да не умре?“

Расколников се обърна към нея, гледаше я развълнуван: да, точно така! Тя вече цялата трепереше от действителна, истинска треска. Той очакваше това. Тя беше вече близо до словото за най-великото и небивало чудо и чувство на велико тържество я обхвана. Гласът й стана звънък като метал; тържество и радост звучаха в него и го укрепваха. Редовете се преплитаха пред нея, защото пред очите й притъмняваше, но тя знаеше наизуст това, което четеше. При последния стих: „Не можеше ли тоя, който отвори очите на слепия…“ — понижавайки глас, тя горещо и страстно предаде съмнението, укора и хулата на невярващите слепи юдеи, които сега, след минута, като поразени от гръм ще паднат, ще заридаят и ще повярват… „И той, той — също заслепен и невярващ, той също сега ще чуе, той също ще повярва, да, да! — веднага, още сега“ — мечтаеше тя и тръпнеше от радостно очакване.

— „Исус, прочее като тъжеше пак в себе си, дохожда на гроба. Беше пещера и на нея беше привален камък. Казва Исус: махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, му казва:

Господи, смърди вече, защото е от четири дена в гроба.“ Тя енергично наблегна на думата четири.

— „Каза й Исус: не рекох ли ти, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? И тъй отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря ти, че ме послуша. Аз знаех, че ти винаги ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил. И като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън! И умрелият излезе (високо и възторжено прочете тя, треперейки и изстивайки, сякаш с очите си го виждаше:) с ръце и нозе, повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, що стори Исус, повярваха в него.“

По-нататък тя не чете и не можеше да чете, затвори книгата и бързо стана от стола.

— Това е за възкресението на Лазар — отсечено и студено прошепна тя и застана неподвижно, обърната встрани, като не смееше и сякаш се срамуваше да вдигне към него очи. Продължаваше да трепери в треска. Малката свещ отдавна вече гаснеше върху кривия свещник и мътно осветяваше в тази мизерна стая убиеца и блудницата, странно събрали се да четат вечната книга. Минаха около пет минути и повече.

— Аз дойдох да ти говоря по работа — високо и мрачно каза изведнъж Расколников, стана и се приближи до Соня. Тя мълчаливо вдигна очи към него. Погледът му беше особено суров и в него се четеше някаква дива решителност.

— Днес напуснах роднините си — каза той, — майка си и сестра си. Вече няма да отида при тях. Скъсах окончателно.

— Защо? — като зашеметена попита Соня. Неотдавнашната среща с майка му и сестра му беше оставила у нея необикновено впечатление, макар неясно и за самата нея. Новината за скъсването изслуша почти с ужас.

— Сега имам само тебе — добави той. — Да тръгнем заедно… Аз дойдох при тебе. Ние заедно сме прокълнати, заедно ще тръгнем!