Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

И Разумихин се залови да излага своя проект и дълго говори за това, че почти всички наши книжари и издатели не познават стоката си и затова обикновено са и лоши издатели, докато Добрите издания, общо взето, връщат вложения капитал и дават Доход, понякога значителен. Именно за издателска дейност мечтаеше Разумихин, който от две години работеше чужда работа и владееше добре три европейски езика, въпреки че преди шест дни беше казал на Расколников, че в немския е „швах“ 18 18 Слаб. , с цел да го склони да вземе половината от превода и трите рубли в аванс: и той тогава излъга, и Расколников знаеше, че той лъже.

— Защо, защо, защо да изпускаме това, което ни е в ръцете, когато вече разполагаме с едно от най-главните средства — собствени пари? — горещеше се Разумихин. — Разбира се, трябва много труд, но ние ще се трудим, вие, Авдотя Романовна, аз, Родион… някои издания дават сега чудесна печалба! А главната основа на предприятието е в това, че ще знаем какво именно трябва да превеждаме. Ние и ще превеждаме, и ще издаваме, и ще учим, всичко едновременно. Сега аз мога да бъда полезен, защото имам опит. Скоро ще станат две години, откак се вра между издателите и зная всичките им тайни: не е кой знае каква философия, повярвайте! И защо, защо да оставяме това да ни се изплъзне изпод носа! Аз самият зная и пазя в тайна две-три такива съчинения, че само за идеята те да се преведат и издадат могат да се вземат по сто рубли за всяка книга, а за една от тях аз и на петстотин рубли не бих се съгласил. И какво мислите — ако го кажа на някого, ще вземе да се усъмни, такива дръвници са! А грижите около работата, печатниците, хартията, пласмента, това оставете на мене! Аз зная всички вратички! Ще започнем от малкото и ще стигнем до голямото, поне ще си изкарваме прехраната, а това, което сме вложили, със сигурност ще си върнем. Очите на Дуня блестяха.

— Това, което казвате, Дмитрий Прокофич, много ми харесва — каза тя.

— Аз, разбира се, нямам и представа за тази работа — обади се Пулхерия Александровна, — може и да е хубаво, но все пак — Бог знае. Ново е някак си, неизвестно. Разбира се, ние трябва да останем тук, поне за известно време…

Тя погледна Родя.

— Как мислиш, братко? — каза Дуня.

— Смятам, че идеята му е много добра — отвърна той. — Разбира се, не трябва да се мечтае отсега за фирма, но пет-шест книги наистина могат да се издадат с несъмнен успех. И аз самият зная едно произведение, което непременно ще се пласира добре. А че той ще съумее да ръководи работата, в това няма съмнение: той разбира от тия неща… Впрочем ще имате време да се споразумеете…

— Ура! — извика Разумихин. — Сега слушайте, тук има една квартира, в същата къща, у същите хазаи. Тя е самостоятелна, отделна, с тези стаи не е свързана и е мебелирана, цената е приемлива, три стаички. Засега вземете назаем. Утре ще заложа часовника ви и ще ви донеса парите, а после всичко ще се нареди. И най-важното, ще можете да живеете и тримата заедно, и Родя с вас… Ти къде тръгна, Родя?

— Как, Родя, ти вече си отиваш? — чак с уплаха попита Пулхерия Александровна.

— В такава минута! — извика Разумихин.

Дуня гледаше брат си с недоверчиво учудване. Той държеше в ръце фуражката си; канеше се да излезе.

— Вие като че ме погребвате или се сбогувате завинаги с мене — някак странно изговори той.

После сякаш се засмя, но това не беше и усмивка.

— А, кой знае, може и за последен път да се виждаме — добави неволно.

Уж само помисли това, но то някак му се изплъзна от устата.

— Какво става с тебе! — извика майка му.

— Къде отиваш, Родя? — някак плахо запита Дуня.

— Така, налага ми се — отвърна той неопределено, като че ли се колебаеше в това, което искаше да каже. Но на бледото му лице се четеше някаква рязка решителност.

— Аз исках да ви кажа… като идвах насам… исках да ви кажа, майко… и на тебе, Дуня, че за нас би било по-добре да се разделим за известно време. Аз не се чувствам добре, не съм спокоен… след време ще дойда, сам ще дойда, когато… стане възможно. Мисля за вас и ви обичам… Оставете ме! Оставете ме сам! Бях решил това още преди… Окончателно съм горещил… Каквото и да стане с мене, и да загина, и да не загина, искам да съм сам. Забравете ме съвсем. Така е по-добре… Не разпитвайте за мене. Когато потрябва, сам ще дойда или… ще ви извикам. Може би всичко ще възкръсне!… А сега, ако ме обичате, откажете се… Иначе ще ви намразя, чувствам го… Сбогом!

— Господи! — извика Пулхерия Александровна. И майка му, и сестра му изпаднаха в страшна уплаха; Разумихин също.