Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Чувала съм обратното, че този Филип сам се е обесил.

— Точно така, но го е принудила или по-право, довела го е до насилствена смърт прилаганата от господин Свидригайлов система на непрекъснати преследвания и наказания.

— Аз не зная това — сухо отговори Дуня, — чувала съм само някаква много странна история, че този Филип бил някакъв ипохондрик, някакъв доморасъл философ; слугите казваха, че бил „се преучил“ и че се обесил повече заради подигравките, а не от побоите на господин Свидригайлов. А докато бях там, той се отнасяше добре със слугите и слугите даже го обичаха, макар че наистина също го обвиняваха за смъртта на Филип.

— Виждам, че вие, Авдотя Романовна, някак изведнъж проявявате готовност да го оправдаете — забеляза Лужин, като изкриви уста в двусмислена усмивка. — Наистина той е хитър човек и обаятелен за дамите, плачевен пример за което е Марфа Петровна, умряла така странно. Аз исках само да помогна на вас и на вашата майка със съвета си предвид на новите му и несъмнено предстоящи домогвания. Що се отнася до мен, аз съм твърдо уверен, че този човек несъмнено ще влезе пак в затвора за дългове. Марфа Петровна никога не е и възнамерявала да му оставя нещо, имайки предвид децата, и ако му е оставила, то ще е най-необходимото, без особена стойност, ефимерно, което и за една година няма да стигне на човек с неговите навици.

— Пьотр Петрович, моля ви — каза Дуня, — да не говорим повече за господин Свидригайлов. Това ме потиска.

— Той сега беше при мене — каза изведнъж Расколников, прекъсвайки за пръв път мълчанието си.

От всички страни се понесоха възклицания, всички се обърнаха към него. Дори Пьотр Петрович се развълнува.

— Преди около час и половина, докато спях, той влезе, събуди ме и се представи — продължи Расколников. — Беше доста безцеремонен и весел и много се надява, че аз ще се сближа с него. Впрочем той много моли и настоява да се види с тебе, Дуня, а мене помоли да бъда посредник на тази среща. Иска да ти предложи нещо; каза ми какво. Освен това ме уведоми с положителност, че Марфа Петровна седмица преди смъртта си успяла да ти остави, Дуня, в завещанието си три хиляди рубли и тези пари ти ще можеш сега да получиш в най-скоро време.

— Слава Богу! — извика Пулхерия Александровна и се прекръсти. — Моли се за нея, Дуня, моли се!

— Това е самата истина — изтърва се Лужин.

— Е, и какво по-нататък? — запита нетърпеливо Дунечка.

— После каза, че самият той не е богат и всички имоти остават на децата му, които сега са при леля си. После, че живее някъде наблизо до мене, но къде — не зная, не попитах…

— Но какво, какво иска той да предложи на Дунечка? — попита изплашената Пулхерия Александровна. — Каза ли ти?

— Да, каза ми.

— Е, какво?

— После ще кажа. — Расколников млъкна и започна да пие чая си.

Пьотр Петрович извади часовника си и го погледна.

— Трябва да вървя по работа, така че няма да попреча — добави той малко докачен и понечи да стане от стола.

— Останете, Пьотр Петрович — каза Дуня, — нали имахте намерение да прекарате вечерта с нас. Освен това вие сам писахте, че желаете да се разберете за нещо с мама.

— Точно така, Авдотя Романовна — внушително изговори Пьотр Петрович, като пак седна на стола, но все още държеше шапката си в ръце, — аз наистина желаех да се обясня и с вас, и с многоуважаемата ви майка, и даже по твърде важни пунктове. Но както вашият брат не може в мое присъствие да се обясни относно известни предложения на господин Свидригайлов, така и аз не желая и не мога да се обясня… в присъствието на други хора… относно някои твърде-твърде важни пунктове. При това моята основна и най-настойчива молба не беше изпълнена…

Лужин си даде вид на огорчен и важно замълча.

— Молбата ви моят брат да не присъства на срещата ни не е изпълнена единствено по мое настояване — каза Дуня. — Вие писахте, че сте били оскърбен от брат ми; аз мисля, че това трябва незабавно да се изясни и вие трябва да се помирите. И ако Родя наистина ви е оскърбил, той е длъжен и непременно ще ви поиска извинение.

Пьотр Петрович веднага доби кураж:

— Има известни оскърбления, Авдотя Романовна, които човек въпреки добрата си воля не може да забрави. Във всяко нещо има граница, която е опасно да се престъпва; защото, престъпиш ли я веднъж, невъзможно е да се върнеш назад.

— Аз всъщност не исках това да ви кажа, Пьотр Петрович — с известно нетърпение го прекъсна Дуня. — Разберете добре, че цялото ни бъдеще зависи сега от това дали ще се изясни и уреди всичко това колкото може по-скоро или не. Аз направо, веднага ви казвам, че не мога да гледам иначе на това и ако вие поне малко държите на мене, то макар и да е трудно, цялата тази история трябва още днес да свърши. Повтарям ви, ако брат ми е виновен, той ще ви поиска извинение.