Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Ах, не, Пьотр Петрович, ние бяхме съвсем обезкуражени — побърза да заяви Пулхерия Александровна с особена интонация, — и ако сам Бог, струва ми се, не беше ни изпратил вчера Дмитрий Прокофич, бяхме просто загубени. Ето това е Дмитрий Прокофич Разумихин — добави тя, представяйки го на Лужин.

— Да, да, имах удоволствието… вчера — измърмори Лужин, като погледна неприязнено Разумихин, после се намръщи и млъкна. Изобщо Пьотр Петрович принадлежеше към онази категория хора, привидно извънредно любезни в обществото и най-вече с претенции да са любезни, но които, щом нещо не е по волята им, веднага губят почва под краката си и заприличват по-скоро на чувал брашно, отколкото на самоуверени и оживяващи обществото кавалери. Всички замълчаха. Расколников упорито мълчеше, Авдотя Романовна не искаше засега да прекъсва мълчанието, Разумихин нямаше за какво да говори, тъй че Пулхерия Александровна пак се чудеше какво да прави.

— Марфа Петровна почина, научихте ли — започна тя, — прибягвайки към своето постоянно средство.

— Да, да, научих още тогава. Веднага бях уведомен и дори дойдох сега да ви съобщя, че Аркадий Иванович Свидригайлов веднага след погребението на съпругата си е тръгнал незабавно за Петербург. Така е поне според съвсем точните известия, които получих.

— За Петербург? За насам? — попита тревожно Дуня и се спогледа с майка си.

— Точно така и, разбира се, не без цел, като се вземе предвид колко набързо е заминал и изобщо предшестващите обстоятелства.

— Господи! Нима той и тук няма да остави Дунечка на мира? — възкликна Пулхерия Александровна.

— Струва ми се, че няма защо да се тревожите особено нито вие, нито Авдотя Романовна, разбира се, освен ако вие самите не пожелаете да влезете в някакви отношения с него. Що се отнася до мене, аз го следя и сега искам да науча къде живее.

— Ах, Пьотр Петровия, няма да повярвате колко ме изплашихте сега! — продължи Пулхерия Александровна. — Аз съм го виждала само два пъти и той ми се стори ужасен, ужасен! Уверена съм, че той е бил причина за смъртта на покойната Марфа Петровна.

— Това не се знае. Аз имам точни сведения. Не оспорвам, че той може би е допринесъл нещата да се развият по-бързо чрез нравственото въздействие на обидата, така да се каже; но що се отнася до поведението и изобщо до нравствената характеристика на лицето, то аз съм съгласен с вас. Не зная богат ли е сега и какво именно му е оставила Марфа Петровна; това ще науча в най-къс срок; но, разбира се, тук, в Петербург, разполагайки поне с известни парични средства, той ще се залови за предишното. Това е най-развратният и най-разяденият от пороци човек измежду всички нему подобни хора! Аз имам голямо основание да предполагам, че Марфа Петровна, която имаше нещастието така да го обикне и да изплати дълговете му, преди осем години му е послужила и в друго отношение: само благодарение на нейното старание и на жертвите й беше прекратено още в самото му начало углавно дело с примес на зверско и, така да се каже, фантастично убийство, за което беше много вероятно той да се поразходи до Сибир. Ето какъв човек е той, ако искате да знаете.

— Ах, Господи! — извика Пулхерия Александровна. Расколников внимателно слушаше.

— Вие наистина ли имате точни сведения за това? — попита Дуня строго и внушително.

— Говоря само това, което съм чул лично от покойната Марфа Петровна под секрет. Трябва да отбележа, че от юридическа гледна точка това дело е твърде заплетено. Тук е живяла, а и сега, струва ми се, живее някоя си Реслих, чужденка и освен това дребна лихварка, която се занимавала и с други работи. С тази именно Реслих господин Свидригайлов е имал отдавна извести твърде близки и тайнствени отношения. При нея живеела далечна роднина, племенница, струва ми се, глухоняма, момиченце на петнадесет или дори на четиринадесет години, което тази Реслих безкрайно мразела и все му опявала за всеки залък; дори го биела нечовешки. Един ден го намерили на тавана обесено. Приели, че е самоубийство. След обикновените процедури въпросът бил приключен, впоследствие обаче било направено донесение че детето било… жестоко оскърбено от Свидригайлов. Вярно, че всичко това било неясно, донесението било от друга една немкиня, жена с известно поведение, която не се ползвала с доверие; и най-сетне всъщност и донесение не е имало благодарение на старанията и парите на Марфа Петровна; всичко останало само слух. Този слух обаче е бил твърде знаменателен. Вие Авдотя Романовна, разбира се, сте чували, също у тях, историята за слугата Филип, умрял от изтезания преди пет-шест години, още по време на крепостното право.