Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

— Аз не вярвам в бъдния живот — каза Расколников. Свидригайлов седеше замислен.

— Ами ако там има само паяци или нещо от този род — каза той изведнъж.

„Този е луд“ — помисли си Расколников.

— Ние все си представяме вечността като идея, която не може да се разбере, нещо огромно, огромно! Но защо непременно огромно? Ами ако изведнъж вместо всичко това, представете си, там се окаже една стаичка, колкото селска баня, опушена, а по всички ъгли паяци — и това е цялата вечност. На мене, знаете ли, понякога така ми се привижда.

— И нима, нима вие не си представяте нищо по-утешително и по-справедливо от това! — с болезнено чувство възкликна Расколников.

— По-справедливо? Откъде да зная, може би именно това е справедливо и, знаете ли, аз непременно нарочно бих направил така! — отговори Свидригайлов, усмихвайки се неопределено. Някакъв студ изведнъж скова Расколников от този отвратителен отговор. Свидригайлов вдигна глава, погледна го втренчено и изведнъж се разсмя.

— Не, помислете за следното — завика той, — преди половин час още не бяхме се виждали, смятахме се за врагове, между нас стои неразрешен въпрос; а пък изоставихме въпроса и вижте само в каква близост нагазихме! Е, не казах ли истината, че сме от един дол дренки?

— Бъдете така добър — ядосано продължи Расколников, — позволете да ви помоля по-скоро да обясните и да ми кажете защо ме удостоихте с честта да ме посетите… и… и… аз бързам, нямам време, искам да изляза.

— Моля, моля. Вашата сестричка Авдотя Романовна ще се омъжи за господин Лужин, Пьотр Петрович, нали?

— Не може ли някак да избягвате всякакви въпроси за моята сестра и да не споменавате името й. Аз дори не разбирам как вие смеете да произнасяте името й пред мене, ако наистина сте Свидригайлов?

— Но нали тъкмо за нея съм дошъл да говоря, как да не я споменавам?

— Добре; говорете, но по-бързо!

— Уверен съм, че вие за този господин Лужин, мой роднина от страна на жена ми, вече сте си съставили мнение; ако поне за половин час сте го видели или сте чули поне нещо вярно и точно за него. Той не е за Авдотя Романовна. Според мене Авдотя Романовна се жертва твърде великодушно и необмислено, за… за своето семейство. Стори ми се, в резултат на всичко, което съм слушал за вас, че вие, от ваша страна, бихте били много доволен, ако този брак можеше да се разстрои, без да се нарушат известни интереси. А сега, след като ви познавам лично, дори съм уверен в това.

— От ваша страна всичко това е много наивно; извинете ме, исках да кажа — нахално — каза Расколников.

— Тоест вие с това искате да кажете, че се старая за себе си. Не се безпокойте, Родион Романович, ако се стараех за себе си, не бих се изразявал така направо, не съм чак толкова глупав. В това отношение ще ви разкрия една психологическа особеност. Одеве, оправдавайки любовта си към Авдотя Романовна, казах, че аз самият съм бил жертва. Е, добре, знайте, че сега не изпитвам никаква любов, н-никаква, така че на мене самия дори ми е чудно това, защото тогава аз наистина изпитвах нещо…

— От безделие и развратност — прекъсна го Расколников.

— Наистина аз съм развратен човек и безделник. А впрочем вашата сестра има толкова качества, че аз не можех все пак да не се поддам на известно въздействие. Но всичко това са глупости, както сам разбирам сега.

— Отдавна ли го разбрахте?

— Започнах да го забелязвам още преди, а окончателно се убедих онзи ден, почти в самата минута на пристигането си в Петербург. Впрочем в Москва още си въобразявах, че идвам да моля за ръката на Авдотя Романовна и да съпернича на господин Лужин.

— Извинете, че ви прекъсвам, но ви моля да бъдете по-кратък и да пристъпите направо към целта на вашето посещение. Бързам, трябва да излизам…

— С най-голямо удоволствие. След като пристигнах тук и след като реших сега да предприема едно… пътешествие, пожелах да направя необходимите предварителни разпореждания. Децата ми останаха при леля си; те са богати, а аз лично не съм им нужен. Пък и какъв баща съм аз! За себе си взех само това, което ми подари преди година Марфа Петровна. Ще ми стигне. Извинете, сега преминавам към същността. Преди пътешествието, което може би ще се осъществи, аз искам да приключа и с господин Лужин. Не че съвсем не мога да го понасям, но заради него именно стана това мое скарване с Марфа Петровна, когато научих, че тя е нагласила тази сватба. Аз искам сега с ваша помощ да се срещна с Авдотя Романовна и дори, ако желаете, във ваше присъствие, за да й обясня, първо, че от господин Лужин тя не само няма да има и най-малката полза, но дори навярно само ще загуби. После, след като измоля от нея извинение за всички тези неотдавнашни неприятности, аз бих помолил за позволение да й предложа десет хиляди рубли и по този начин да улесня скъсването с Лужин, скъсване, от което, уверен съм, и самата тя не би се отказала, само да имаше възможност.