Г. Тение - Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Анунциата отърча до леглото на детето и коленичейки до него, го загледа с любов.

Джироламо не каза нищо, но бронзовото му лице бе станало бледо и очите му бяха се насълзили.

— Не, добри хора — каза Марино, покъртен от тази скръб.

— Вие не ще напуснете своя Санцио, вие не ще бъдете отделени от детето, което толкова обичате и което сте отгледали! Ако приемете, вие ЩЕ дойдете да живеете в палата при него. Вие сте вече стари и ви трябва почивка. Приемате ли предложението ми?

Двамата старци се спогледаха. Бенета плачеше.

— Приемаме на драго сърце — каза най сетне Джироламо с твърд глас. — Не можем да живеем без нашия скъп Санцио.

Анунциата бе притеглила къдрокосата глава на малкия ангел към сърцето си и нежно целувайки го, му шепнеше:

— Мой мили Санцио! Намерих те най-сетне! О, сега съм щастлива, напълно щастлива.

Марино, трогнат до сълзи, гледаше покъртителната картина. Що се отнася до Горо, той се бе усмихнал и бе отворил широко устата си, откривайки блестящите си бели зъби.

Няколко години бяха изминали, откакто граф и графиня Санта Рока бяха намерили детето си. Да посетим за последен път палата Фарсети, за да видим промените, които бяха станали в това време! До голямата входна врата старият интендант на палата, добрият Джироламо, бившият войник от арсенала, бъбреше спокойно с Горо. Техните лица изразяваха доволство.

Но коя е тази старица, която слиза бавно по стълбата? Но това е Бенета, госпожа интендантката на палата Фарсети.

Едно момченце на седем години тича към нея да я поздрави. То се хвърля на врата й и се смее под целувките на добрата стара жена.

Санцио обещаваше да стане пълен портрет на баща си, както фактически, така и морален.

— Бързо Горо, дай писмата да ги занеса на татко! Санцио е, който носи всяка сутрин писмата в бюрото на баща си.

Днес е пристигнало едно голямо писмо с черни краища. Това писмо учуди детето и лицето ми изразяваше недоумение, когато го подаваше на баща си.

Анунциата, която бе там, също се обезпокои от траурното писмо.

След като го прочете, Марино го подаде на жена си:

— То е съобщение за смъртта на Мадлена Боргез, племенницата на папата, която бог е прибрал след дълго и мъчително боледуване.

— Бог да се смили над душата й! — въздъхна Анунциата. — Нека прости греховете й, както ние й прощаваме всичкото зло, което ни е причинила.

Марино, трогнат, целуна жена си, без да каже нито дума.

След закуската те слязоха в градината заедно с детето.

Анунциата изглеждаше тъжна, но един поглед на нейния скъп съпруг я накара да се усмихне. Притискайки се нежно към него, тя произнесе, гледайки къдравата глава на детето си:

— Нека небето да бъде благословено, о, Марино, за всичкото щастие, което ни даде.

© 1992 Симеон Папуров, превод от френски

G. Teniers

Les Mystères de Venise (ou Marino Marinelli, le batard du doge), 1879

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2009 (двата тома)

Редакция: Mummu, 2009 (том I)

Редакция: Борис Борисов, 2009 (том II)

Издание:

Александър Дюма. Мистериите на Венеция, или Омраза и любов

Роман в два тома

Художници: Димитър Христозов, Стефан Владков

Книгоиздателско сдружение „АЛ“ („Роял — 77“, „Компас — ЛЛ“), Варна, 1992

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11526]

Последна редакция: 2009-05-04 23:58:08