Г. Тение - Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

Сърцето на Анунциата трепна, когато забеляза влизащи в пристанището високите силуети на големите военни кораби, които с опънати платна се отправяха към мястото на празненството.

Един шепот премина през тълпата: това бяха военни галери, истински галери. Но откъде идеха? Как биха могли да влязат в пристанището, без да бъдат спрени? Скоро ясно се виждаха очертанията на величествените кораби.

Един платноход, лек и фин, се отдели от малката ескадра и се отправи с всичките си платна към Лидо.

Един платноход, който всички наблюдаваха с внимание. Кой беше могъщият посетител, който изразяваше почитта си към празненството на републиката със своето пристигане.

Анунциата, изправена на предната част на гондолата, гледаше пристигането на платнохода: тя трепереше с цялото си тяло, чувствувайки да я обзема неизказана радост.

Около нея владееше тържествено мълчание. Всички я бяха познали и знаеха, че тя е жената на героя на Венеция, скъпата съпруга на Марино Маринели, от когото бе отделена.

Цялата тълпа изживяваше момента заедно с нея и всички сърца споделяха нейните надежди и страхове.

Дали бе Марино Маринели, идолът на народа, този, който пристигаше?

Всички бяха затаили дъх.

Скоро се забеляза знамето на платнохода. Знамето на Венеция с големия лъв на Адриатика се открояваше ясно върху пурпурния фон. Оръжията на галерите от морето гръмнаха в знак на поздрав…

В този момент дожът, следван от всички придворни, излизаше от църквата Сан Николо, за да се качи на своя кораб, на „Бюзантьор“.

Той също забеляза платнохода, който наближаваше, и застана на прага на църквата, очакващ пристигането му.

Сега вече се различаваха хора върху моста на платнохода и тъмните им силуети се открояваха на синия фон на небето.

И внезапно, един вик излезе от хиляди гърла, един радостен вик.

— Марино Маринели! Това е той! Да живее нашият герой! Той се връща да присъствува на сватбата на дожа, както беше обещал. Да живее нашият любим Марино!…

Анунциата вече бе познала своя скъп съпруг в човека, който стоеше прав на предната чат на платнохода, който поздравяваше тълпата с голямата си шапка.

Сърцето й бе спряло да бие, тя бе побледняла. Като коленичи в гондолата, тя отправи благодарствена молитва към небето за щастието, което най-сетне й бе дало.

После, изтощена от вълнението, което бе преживяла, тя припадна в ръцете на своите другарки.

Когато се съвзе, една гъста тълпа се бе струпала около гондолата. Всички венецианци бяха познали в тази красива млада жена съпругата на техния Марино.

Дожът бе познал новодошлия и „Бюзантьор“ се насочи срещу кораба на Марино в знак на поздрав.

Няколко минути по-късно двата кораба бяха един до друг и Марино ловко се изкачи на „Бюзантьор“, за да се представи на новия дож.

Антонио Мемо отвори прегръдката си на достойния син на Венеция, на освободителя и му даде братска целувка пред събрания народ.

Шумни аплодисменти огласиха въздуха. Възторжени викове се разнасяха от всички страни, сълзи бликаха в очите на всички; мъжете развяваха шапките си, жените плачеха, децата викаха, всички празнуваха неочакваното връщане на освободителя.

Но внезапно сред тълпата настъпи мълчание.

Една гондола се приближи бавно до „Бюзантьор“, една гондола, при минаването на която всички други почтително се отстраниха.

Блестяща от красота, с очи замрежени от сълзи, със силно туптящо сърце, Анунциата идеше към своя съпруг. Тая сцена бе толкова трогателна, че изтръгна сълзи от очите на присъстващите.

Анунциата се изкачи на „Бюзантьор“, подпомогната от сенаторите и поздравена от самия дож.

С лек радостен вик тя се хвърли върху гърдите на любимия си съпруг, който я държа дълго притисната до сърцето си. Неговото матово лице блестеше от щастие.

Когато първият момент на вълнение бе преминал, дожът, превъзмогвайки своето вълнение, заговори.

— Радвам се на вашето щастие, граф Санта Рока. Този празник за мен е двойно по-щастлив, понеже ми доставя радостта да допълня вашето щастие! В името на Венеция и на всички венецианци, които са около мен, аз ви поднасям, на вас и вашата съпруга, моите най-искрени поздрави по случай щастливото завръщане във вашето отечество!

Оглушителни викове съпроводиха думите на новия дож.

— Марино Маринели и Анунциата бяха поканени от дожа да присъствуват на празненството в палата.

През целия ден венецианците празнуваха завръщането на своя освободител и се радваха на неговото щастие.