Джанел Тейлър - Нежни екстази

Когато стигна до третата случка, Лия се приближи, за да предложи на Сияйната стрела две парчета агуяпи, царевични питки, пълнени с ядки и сушени плодове. Усмихна се, докато ги подаваше на малкото дете, знаейки, че ще му харесат. Не предложи на Шали, тъй като наближаваше вечеря и тя със сигурност щеше да откаже. Принцесата не издаде с нищо напрежението помежду им, с което искаше да накара Лия да се опомни.

Сияйната стрела се засмя и благодари учтиво на робинята, защото децата на Оглала от раждането си бяха приучавани на уважение и търпение. Действително той беше умен, но как можеше едно малко дете да долови непочтените намерения, подмазването и злата умисъл? Тъй като не искаше да се проявява като дребнава пред свекър си и строга пред сина си, Шали замълча и запази спокойствие. Лия моментално схвана, че малката й игра се провали, защото младата жена не се хвана на въдицата.

Щом Сияйната стрела натъпка първото царевично парче в устата си, Шали се засмя меко и го сгълча:

— Наблизо няма някоя миеща мечка, която да ти открадне агуяпито, лакомото ми дете. Яж бавно, иначе гърлото ти ще откаже погълнатите хапки. Може би с второто парче дядо ти ще ти покаже как да се храниш правилно — весело го заплаши тя.

Детският смях на Сияйната, стрела изпълни тихата шатра.

— Ша — весело прие забележката й, като мушна ръка в нейната и се усмихна в очите й. Много бавно то захапа второто парче, заслушано в гласа на дядо си. Но всеки път, когато вождът дълбоко си поемаше дъх, преди да продължи разказа си, възбуденото дете го засипваше с въпроси, на които вече знаеше отговорите.

Два дни по-късно Лия направи още един дързък опит да ядоса Шали. Безшумно се приближи към нея и остави товара си от дърва и нечисти дрехи от едната страна на нищо неподозиращата индианска принцеса, като по този начин й запречи пътя, после застана до Бягащия вълк, все едно че просто изчакваше да го заговори.

Шали свърши разговора със свекъра си и се обърна да си тръгне, но безпомощно падна върху наръча дърва. Инстинктивно извика, когато тупна на каменистата земя, изцапа роклята си и издра ръцете си. Сивия орел, който беше наблизо, се спусна да помогне на жена си и да провери дали не се е ударила лошо. Лия използва момента, за да се свлече на колене и да засипе съперницата си с лицемерни извинения.

— Толкова съжалявам, Шали. Удари ли се много? — побърза да запита много загрижено.

Сивия орел помогна на Шали да се изправи. Тя погледна разкъсаната и изцапана рокля, а после кървящите си ръце. Очи, студени като замръзнали зелени езера, се втренчиха в Лия.

— Вероятно Бягащия вълк би трябвало да те прати при жените да те обучат, Лия. Такова лекомислие е опасно и не бива да се допуска. Ако не бях аз, а някой възрастен човек, можеше да се нарами тежко — предупреди тя бялото момиче, като и двете знаеха какви ругатни и удари чакаха робинята в немилостивата компания на жените.

— Но това беше съвсем случайно, Шали! Никога не бих наранила някого тук. Бързах и не съобразих както трябва — излъга Лия, ронейки крокодилски сълзи, като че беше несправедливо и злобно оклеветена.

— Грешки правят глупците и враговете, Лия, а не белите пленници. Няма разумно извинение за подобно лекомислие. Гледай да не се случва повече.

Нов поток навреме пуснати сълзи обля бузите на бялото момиче.

— Не бях ли покорна и не се ли отнасях с уважение към вас? Не работих усърдно и не изпълнявах ли всичко, което ми беше поръчано? Навредила ли съм на някого досега? Несправедливо е да се отнасяш към мен тъй жестоко. Не съм мислила, че си такава — мърмореше тя, без да знае, че храбрият воин прекрасно разбира английски. Тя предполагаше, че Шали го е научила само донякъде, но не достатъчно, за да му е ясна всяка дума.

Острият ум на Сивия орел схвана особения подтекст в разговора на двете жени. Зад думите им хвърчаха искрите на враждебност, която досега не беше забелязвал. Случилото се, се дължеше на една глупава грешка, но защо неговата нежна и винаги справедлива любима реагираше тъй остро и явно не прощаваше на уплашената и каеща се пленница? Това не подобаваше на Шали. Нещо у бялото момиче тревожеше духа й. Проблясъците на гняв и непоносимост в очите на любимата му не лъжеха. Тя никога не се беше показвала отмъстителна или нетърпелива, дори и когато беше права. Но сега пред него стоеше една нова, непозната Шали, чийто буреносен поглед пронизваше робинята, която плачеше и се извиняваше. Сивия орел беше слисан и объркан от това ново настроение на жена си. Тя винаги е била извънредно добра и търпелива към белите пленници. Какво се бе променило?