Джанел Тейлър - Нежни екстази

Той нежно я дръпна за ръката и предложи да се погрижи за ръцете й. Погледът й се смекчи веднага, щом го погледна. Усмихна се и кимна. Сивия орел обърна очи към Лия, но не успя да проникне зад маската й. Тя му се усмихна унило и благоразумно наведе глава. Шали си беше тръгнала и не видя това.

На Лия й идеше да се разсмее победоносно или да запее от радост. Беше успяла! Насили се обаче да запази смирения си и тъжен вид на несправедливо обидена. Затътри се да изпълни заповедите на господаря си, доволна, че е посяла смут в душата на неустрашимия воин.

Сивия орел нежно изми кръвта и калта от ръцете на Шали, като през цялото време мълчеше и беше нащрек. Донесе от ъгъла на шатрата кожена торбичка и извади лечебния мехлем. Внимателно намаза драскотините, за да спре кървенето и да успокои болката. След като върна торбичката на мястото й, се приближи и седна до жена си.

— Шали? — започна той сериозно и загрижено. — Имаш ли някакви неприятности с онова бяло момиче?

Шали вдигна поглед към красивото му лице.

— Неприятности ли? — повтори тя, печелейки време, за да измисли някакво логично обяснение.

Никога не бе успявала да скрие каквото и да било от изострените сетива на Сивия орел.

— Кажи ми каква война водите с онази недостойна пленница? — запита той меко, като внимателно я наблюдаваше.

Шали се колебаеше. Дали няма да му се стори глупава и злобна, ако му разкаже за грижите си? Беше подценила Лия — бялата жена хитро изигра малката си роля така, че да изглежда невинна и безобидна. Дали да не изрече на глас недоказаните си подозрения и страхове?

— В Лия има нещо, което ме безпокои, съпруже. Не мога да обясня защо, но не й вярвам. Страхувам се, че е хитра като лисица, но не мога да разгадая играта й — отговори тя честно, спестявайки съмненията си и думите на Лия. Все пак не беше сигурна.

— Не ти се е подчинила ли? — Когато Шали поклати глава, той зададе друг въпрос: — Нещо друго ли се е случило? — Шали отново поклати глава. — Да не би да не слуша баща ми и да проявява неуважение? — Шали беше принудена отново да поклати глава. — Тогава не разбирам, Тревисти очи — завърши той с растящо недоумение.

— Не мога да го обясня, Сив орел, но така го чувствам. Не бива да й се вярва. Ти си воин и ловец, не ти ли се е случвало да имаш необясними и странни съмнения, който като че ли те предупреждават за бъдещи неприятности?

— Така е, Тревисти очи — съгласи се той. — Но баща ми има нужда от Лия, за да се грижи за него. Как мога да я накажа за това, че се съмняваш в нея? Как мога да я отпратя, след като не е направила нищо лошо? — разсъждаваше той.

Шали вдигна ранените си длани и запита:

— А това не е ли лошо, съпруже мой?

— Искаш ли да я накажа за случилото се? — рече объркан той. — Тя получи добър урок, сигурно вече ще бъде по-внимателна.

Шали реши да не оспорва логичното му заключение.

— Прав си, съпруже. Сигурно аз съм глупава. Вероятно духът ми изгаря от желание да се върнем към дейния живот. Зимата беше дълга. Сигурно просто съм напрегната и уморена — засмя се тя, за да извини държането си и се опита да промени темата.

— Може би трябва да отнема малко от неспокойния ти дух и излишък от енергия — пошегува се той, а тъмните му очи горяха като живи въглени.

— След като се нахраним и Уи заспи, ще ти припомня щедрото ти обещание, любов моя — игриво отвърна тя и погали раменете и ръцете му. — Знаеш ли наистина колко много те обичам и се нуждая от теб? — шепнеше тя страстно, чувствайки странната нужда да му го повтаря.

— Ако не ми го беше казала с думи, щях да го прочета по очите ти, малка моя. Ще отида да доведа сина ни, за да вечеряме рано. Тялото ми жадува за теб повече, отколкото за уазна. — Той взе лицето й в ръцете си и я целуна звучно.

Щом устните му захапаха месестата част на ухото й, ръката й се плъзна към слабините му.

— Прав си, любими, колко си напрегнат от нетърпение и глад — прошепна Шали, а той простена от желание.

— Омръзвала ли съм ти някога, Сив орел? Изпитвал ли си желание да кажеш тези думи на друга жена, която да задоволи големите ти нужди, любов моя? — внезапно запита тя.

Смаян, младият вожд се облегна назад и се вгледа в ясните й очи. Умолителният й поглед го удиви още повече.

— Говориш ми откровено и загрижено, което ме тревожи, Шали. Нямам нужда от друга жена. Ти си въздухът, който дишам и храна за тялото ми. Как бих могъл някога да се уморя от това, че те притежавам? Ти си моята любов, моя живот, моето сърце — дрезгаво потвърди той.