Джанел Тейлър - Нежни екстази

Докато се връщаше обратно към лагера, Лия трескаво обмисляше различни планове. Едно беше сигурно, ще трябва да остане под крилото на Бягащия вълк, докато омае Сивия орел. Гордият воин никога не би я докоснал, ако е омърсена от други мъже. За щастие, старецът беше далеч от мисълта да я пожелава в леглото си! Но ако Шали се окажеше права и не постигнеше нищо със Сивия орел, тогава оставаше Бялата стрела…

Когато принцесата се върна в своя вигвам, дълго не можеше да си намери място от вълнение. Беше доволна, че Сивия орел е на лов, а Пламтящата стрела и Блестящата светлина бяха със сина й. Как се осмеляваше тази малка вещица да крои планове да преследва съпруга й! Как дръзваше да й говори тъй нахално и безнравствено! Все пак Шали реши сама да се справи с проблема. Не че се страхуваше, че Сивия орел няма да й повярва или ще й се изсмее, напротив, не искаше да поставя живота на Лия в опасност, като разкрие лекомисления й план. Ако имаше вероятност съпругът й просто да накаже Лия и да я отпрати, Шали веднага би му разказала всичко. Но гневът и гордостта му щяха да предизвикат по-тежки последствия за бялата жена, която си позволяваше твърде много. От друга страна, ако реши да мълчи, Лия щеше да продължава нечестните си игри спрямо нейните близки. Какво да прави? Засега нищо. При малко късмет Лия може би щеше да разбере опасността от кроежите, си и да се откаже.

Тропотът от копитата на няколко коня изтръгна Шали от мислите й. Явно воините-чейени си тръгваха по-рано. Въпреки скорошния разговор с Лия Шали забърза към шатрата на Бягащия вълк, за да научи новините. Според обичая индианската принцеса трябва да извика, преди да влезе във вигвама, ако завесата на входа е спусната. Когато чу гласа на вожда, който я канеше да влезе, тя се наведе и пристъпи вътре. Отиде право до огъня, седна върху дебелата рогозка и го запита на езика на Оглала за новините.

Раздразнена, че не разбира достатъчно езика им, Лия се захвана да раздига остатъците от обяда, който беше сервирала на гостите. Но наостри уши да долови нещо в топлите отношения между Шали и Бягащия вълк, което да й подскаже как да ги разруши в подходящ момент. Самоувереността на Шали, която не й обръщаше внимание, я ядоса. От държанието й Лия разбра, че разговорът им не я е разтревожил ни най-малко! Но почакай, моя прекрасна принцесо, скоро и това ще стане…

Шали внимателно слушаше обезпокоителните думи, които излизаха от устата на Бягащия вълк. Вестите не бяха добри. Много бели заселници се бяха установили по брега на широката река, която пресичаше земята на Дакота и минаваше покрай голямото селище, наречено Сент Луис. Още по-лошо бе, че двата форта в местността бяха завършени и силно въоръжени. Явно сините куртки бяха решили да бранят с тях докрай тази богата земя. Най-обезпокоителното беше, че селата на чейените и на Оглала се намираха между двата могъщи форта. Единствената добра новина, която тя чу, се отнасяше до въоръжението на белите мъже. Засега нямаха бързо зареждащи се пушки на мястото на бавните кремъклийки. Но бе забелязано, че кавалерията отчаяно се упражнява с онези смъртоносни саби, които висяха на поясите им, както и че стреляха с часове по мишени, за да постигнат по-голяма точност и бързина на зареждането. Бяха напреднали също в консервирането на храната, така че кавалерията им би имала достатъчно запаси, за да издържи дълго време.

Бягащия вълк беше раздразнен, че студовете не спираха белите непрекъснато да увеличават запасите си от оръжия, муниции и храна. Докато индианците лагеруваха през зимата и изчакваха затоплянето, за да се върнат в Голямата равнина и да попълнят припасите си, белите бяха добре снабдени за цяла зима. Скоро щеше да стане време за пролетния лов на бизони. Дали Сините куртки ще се възползват от този жизнено важен за индианците лов? Дали ще наложат превъзходството си в този критичен момент? Лагерите щяха да бъдат открити за атаките им, докато воините отсъстваха в продължение на дълги седмици. Необходимо бе да се помисли как да се защитят семействата и селата по това време.

Разговорът им бе прекъснат не от Лия, а от Сияйната стрела, който се втурна във вигвама и се хвърли в скута на любимия си дядо. Очите на стария човек заблестяха от любов и радост, докато се смееше и си играеше с преливащото от щастие и енергия момченце. То засипа вожда с безброй въпроси за природата, за народа им и за предстоящия лов. Сияйната стрела беше много интелигентен и преждевременно развит за четиригодишно дете. Без съмнение това се дължеше на дългите разговори с родителите и с дядо му. Щом Бягащия вълк свърши с отговорите, Сияйната стрела веднага го помоли да повтори вълнуващите истории за многобройните си подвизи. Какво значение, че детето ги знаеше всичките? То никога не се уморяваше да ги слуша отново и отново. Прославеният мъж преглътна и започна разказа си.