Джанел Тейлър - Нежни екстази

Но още от първия миг на пристигането й Шали забеляза разочарования поглед на пленницата, когато разбра, че мъжественият и представителен син на вожда вече има свой вигвам и съпруга. В онзи ден приликата между мръсната и раздърпана робиня и принцеса Шали остана незабелязана за всички, освен за Лия. Само в зелените им очи имаше известна разлика, докато косите им бяха еднакви — кестеняви и къдрави. Сплъстените мръсни букли на Лия на пръв поглед нямаха нищо общо с лъскавите плитки на Шали. Двете жени бяха еднакво високи, но майчинството бе дарило принцесата с по-едър бюст. Ако не беше животът на открито, кожата на Шали също би била матовобяла като тази на момичето. При еднакво облекло отдалече човек би могъл да ги сбърка. Но не и отблизо. Шали беше по-красива, у нея имаше повече живот и топлота, отколкото у Лия. Вътрешната озареност очебийно липсваше у хладната и пресметлива млада робиня.

Докато мислите на Шали дълбаеха върху загадката Лия, истината внезапно блесна в ума й. Как по-рано не се бе сетила? Бягащия вълк, малкият й син и Сивия орел възприемаха несъзнателно приликата между Лия и нея! Разбира се, тъкмо затова те приемаха присъствието на момичето толкова естествено. Пресметливата и хитра Лия беше разбрала това и го използваше в своя изгода. То обясняваше защо така бързо се примири със своето пленничество, опитите да се хареса на Сияйната стрела, сладникавото й отношение към застаряващия вожд, както и примирието със Сивия орел. Постепенно и неусетно за останалите тя се стремеше да спечели приятелството на семейството на Шали. За да подготви бъдещото си бягство ли? Или пък за да я приемат за член на племето? А може би Лия да се стремеше да заеме мястото на принцеса Шали!

Безпокойство обхвана младата жена и тя потрепери, но не от студения пролетен въздух. Сякаш някакво неуловимо предчувствие пропълзя по гръбначния й стълб. Как би могла една обикновена бяла пленница да се надява да заеме мястото й? Какви ли опасни мисли занимаваха ума на Лия?

Шали отиде до потока, където момичето беше коленичило и переше в ледената вода със зачервени от студа ръце. Няколко мига я наблюдава мълчаливо. Обхвана я същото необяснимо и зловещо чувство. Само че предишния път то се превърна в капан за нея: беше в деня, когато откри измамата на Матю — хитростта, от която се породи лъжата, че е наполовина индианска принцеса. Ако човек можеше да бъде благодарен за нещастията в живота си, Шали беше доволна, че само Сивия орел и Бялата стрела знаеха истината за нея — че не е дъщеря на Черния облак и бялата му пленница Джени. Много странно и обезпокоително, но цели четири години тя не бе мислила за себе си като за бяла. Защо ли Лия събуди такива опасни спомени? Какво ли зло можеше да й стори тази жена?

Лия я усети и се обърна. С тон, хладен като утринния въздух, Шали предаде нарежданията на Бягащия вълк и понечи да си тръгне. Бялото момиче се изправи и нахално се провикна:

— Шали!

Знаейки, че говори английски, Лия пламенно се обърна към нея на родния им език.

— Защо толкова ме мразиш, Шали? Ти също имаш бяла кръв. Тя нищо ли не означава за теб? — я запита Лия нагло и предизвикателно.

Стресната от дързостта й, принцесата само се взираше в нея известно време.

— Моята бяла кръв не ме прави по-малко индианка по сърце или по избор, отколкото ако бях родена чиста индианка, Лия — започна тя с ясен глас. — Любовта и верността ми принадлежат на моя народ — Оглала. Не те мразя. Ти си послушна и се държиш с нужното уважение, работиш много добре за вожда Бягащия вълк. Той те очаква в този момент да обслужиш приятелите му — подчерта тя, отминавайки тревожната тема и безсрамието на момичето.

— Казваш, че не ме мразиш, но очите и действията ти говорят друго — продължи Лия по начин, който се стори обезпокоителен на Шали.

— Ти си пленница, докато аз съм индианка, съпруга на следващия вожд. Как трябва да се отнасям към теб? Не съм ти сторила нищо лошо, нито пък съм те оскърбила. Как се осмеляваш да ми задаваш такива нахални въпроси? — Зелените очи на Шали станаха неразгадаеми, а овладяното й държание прикриваше смута и шева, които бушуваха в нея. Защо ли тази дръзка пленница рискува всичко, което има, предизвиквайки с думи принцесата?

— Може да смяташ моя народ за враждебен, но аз не съм ти противник. Нито пък съм някакво безчувствено животно. Искам да бъда твоя приятелка. — Усмивката и тонът на Лия бяха умолителни, ала очите й издаваха чувства, които Шали предпочиташе да не види.