Джанел Тейлър - Нежни екстази

Лия спря да танцува и се отпусна върху постелята си, която се намираше срещу тази на стария вожд. Копнежът по Сивия вълк я завладя и тя съвсем забрави за щастието си. Огромно желание към този най-прекрасен мъж обзе тялото й. Предаде се на похотливите видения и измъченото й от принудително целомъдрие същество затрептя от възбуда. Гърдите й се втвърдиха, а устните търсеха уста, която да ги измъчи и да им достави наслада.

Постепенно в шатрата падна нощта, докато Лия се гърчеше възбудена върху постелята и се молеше сънят да успокои яростния копнеж на похотливото й тяло. Когато посегна да изтрие капчиците пот, избили на горната й устна, ръката й усети набъбналите й гърди. Тя рязко пое дъх и от разтворените й устни се изтръгна слаб стон. Как копнееше Сивия орел да погали тялото й и да я обладае, за да я освободи от мъчителната жажда. Потънала в своя свят на опияняващо желание, тя не чу тихото завръщане на Бягащия вълк.

Приглушените стонове откъм постелята на бялото момиче издаваха, че то изгаря в пламъците на незадоволена страст. Лия си беше създала невярна представа за мъжките възможности на Бягащия вълк. Той не беше изгубил силата си и все още можеше да изпитва желания. Внезапно кръвта му кипна в яростен порив да обладае младата пленница, която беше изцяло във властта му. Обхвана го огромна страст, тялото му се събуди. Изненадан от внезапната проява на нов живот, той погледна мъжеството си, после му се усмихна и любовно го погали. След две години досадна импотентност той беше замаян от опияняващата реалност, която пулсираше в ръката му. Сега оставаше само да докаже своята така неочаквано завърнала се сексуална мощ.

Отиде при Лия и легна до нея. Изплашена от внезапната му поява и от голотата му, тя се опита да се извърне.

— Хиа! — заповяда й той да го слуша. Властният му тон и решителността в погледа му я предупредиха да се съгласи на всичко, което той желаеше. Тя плака и се моли, защото знаеше, че плановете й ще се объркат, ако старият мъж я обладае. Бягащия вълк се засмя и свали роклята и панталона й.

Очите му блеснаха от яростно желание, когато разголи едрите й гърди. Легна върху нея и започна жадно и грубо да ги смуче. Набръчканите му ръце се плъзнаха по тялото й, изучавайки колко е възбудено. Разтвори бедрата й и пъхна пръст във влажната й цепка, за да провери дали е готова. Усмихна се под мустак, изтегли пръста си, целият мокър. Лия още се молеше да я пусне. Не желаейки да се отклонява или разсейва, Бягащия вълк покри устата й и каза „Иясни“, което означаваше да мълчи.

Ужасена от силата на тялото му и от господарската му властност, тя замлъкна и се предаде. Несигурността и страхът й бяха много силни, за да се осмели да му се противопостави. Сподави вика си, когато той проникна в зажаднялото й за любов тяло. Поради дългото въздържание усещането й подейства като шок. Вождът веднага спря и доволно се усмихна, помислил, че тя е девствена После се задвижи усърдно, в ритъма на желанието си. Мъжеството му беше голямо и твърдо за възрастта и ръста му. Лесно и изкусно той влезе в тялото й, все едно че се промъкваше в лагера на врага.

Обилната й влага улесняваше яростните му удари. Бедрата му се движеха напред-назад, докато горещата му течност избухна в тялото й. Всеки негов спазъм омайваше Лия. Стегнатата й тясна утроба сякаш го всмукваше, което го докара до безумие. Той се олюля от успешно свършената задача и започна болезнено да хапе щръкналите зърна на гърдите й.

Лия пак не извика. Странно, но след първоначалното грубо обладаване плътта й жадно приемаше дивашките му набези. Докато той стенеше от удоволствие и възбуда, необикновена радост се разля по жилите й. Ето, тя владееше този влиятелен мъж. Той беше като малко дете, а тя — апетитна примамка. Отново и отново Бягащия вълк вкусваше насладата, изпълвайки Лия със странни усещания. Тя установи, че силният вожд е опиянен от радостта, което му даваше тялото й. Като изгладняло животно той лакомо я поглъщаше, задоволявайки глада си. Болката се преля в приятна възбуда. Всеки път, когато проникваше в нея, сякаш галеше изопнатите й нерви, които молеха за още ласки. Най-необикновеното от всичко беше, че щом тласъците му се превърнаха в бесни удари, а зъбите му израниха до кръв гърдите й, я обзе диво ликуване. Колкото по-груб ставаше той, толкова по-голяма наслада изпитваше Лия! Скоро борбата я опияни, болката от удоволствието се превърна в необходимост и тя копнеше за нея все повече и повече.