Николай Теллалов: Твърди криле

Двама експерти от Патентната служба изучаваха разстланите по пода чертежи, като си разменяха къси реплики. И двамата изглеждаха омърлушени.

— Всичко е премислил… — каза по-възрастният тъжно, имайки предвид изобретателя, изпратил подробната, та дори и художествено оформена документация.

— Цялостен проект… — със същия тон го подкрепи по-младият.

— …на нещо съвършено излишно и безполезно! — довърши колегата му.

Млъкнаха, очите им шареха по текста, чертежите и пояснителните схеми и фигури за онагледяване на тази и онази идея. Проектът наистина беше блестящ. Да имаше и поне някаква файда от него — щеше да е гениален. А така, оставаше си всичко на всичко една чудесна фантазия. Много труд на вятъра.

Влезе началникът и попита бодро:

— Какво имаме днес?

— Твърдозакрепени криле — измърмори младият и се отмести, за да може шефът сам да види.

— Какви криле? — учуди се началникът на Патентната служба.

— Машина с неподвижни криле, шефе — поясни по-възрастният служител. — Ето го лист първи… със заглавието и обосновката на изобретението.

Началникът се взря към посоченото заглавие:

— В скоби — самолет! — иронично подхвърли младият и горчиво въздъхна.

Началникът мълчаливо местеше поглед от лист към лист.

— Виж ти… — отрони смаяно. — Не само е начертал самолетящата машина, но се е погрижил и за всякакви съоръжения и допълнителни… неща.

— Да — обади се възрастният експерт. — Самата машина — веднъж. Чернова за програма за обучаване на пилоти — второ. Има и още. Чернова за обучаване на наземен персонал — метеоролози, техници. Скица за писта…

— Писта?

— Самолетът не излита от място, трябва да се засили. При кацането е същото. Сигналчици за излитане и кацане. Строители — веднъж да направят пистата, а после да я поддържат. Чертеж на двигателя на „твърдите криле“ с тягова перка.

— Брей, предложил е и добър двигател! — впечатли се началникът от предвидливостта на изобретателя.

— Много врява ще вдига, шефе, този ДОБЪР ДВИГАТЕЛ… Ето тук е проектът му за спиртоварна. Горивото е алкохол.

— Леле…

— И аз това викам, шефе — „леле“. Веднъж предлага да откъсваме работници от всякакво друго строителство, за да правят пистите и горивни заводи. Второ — да поддържат „летищата“ и да варят спирт. Трето — за горивна суровина отиват тонове грозде и плодове, но представете си какви проблеми възникват после с алкохола! И на всичко отгоре, машината не е сигурна и безопасна при влошени метеорологични условия — тоест тогава, когато евентуално най би потрябвала… Просто не знам какво да кажа!

— Ясно. Многознай Сладкопеев — рече началникът. — Толкова перфектно и цялостно начертан план… Познах го и без да видя подписа. Той е, нали?

— Той — унило призна възрастният служител. — Нашето момче Многознай от Висок бряг, община Езерна. Досега двайсет изобретения има, гордост за Патентната ни служба, все полезни и необходими… и изведнъж — на ти. Фантасмагория. Мечтателство за излишни грижи. Моята преценка е, че „самолетът“ и всичко към него създава повече проблеми, отколкото решава такива. По-бързо, по-високо, по-далеч! Но на каква цена!… И колко време си е попилял! Яд ме е, шефе.

— Много се разстройваш, Бухалов — опита се да го утеши началникът.

— Сърце не ни дава просто да му ударим печата „ОТХВЪРЛЯ СЕ“ — вметна младият експерт. — Ще го наскърбим, а е наистина национална гордост този Сладкопеев. Мъчихме се поне нещичко да намерим практично…

— И безопасно! — възкликна Бухалов.

— Да, и безопасно, за да го одобрим, да не режем полета на един кадърен и талантлив член на обществото. Обаче…

— Обаче — цврък! Няма! Налага се да му откажем патент… — довърши разстроеният възрастен експерт. — Чудя се как да му го обясня по-деликатно. Гениите са нежни души, началник Гарвански. Не искам да изпадне в депресия и да престане да изобретява ценни и нужни на всички нас неща.

— Като онези призматични очила за право стереоскопично зрение — добави младият.

И, обяснили на шефа затруднението си, двамата служители се втренчиха в началника Гарвански, без особено да крият надеждата, че той ще ги отърве от неприятното задължение да отхвърлят проекта на националната гордост от градчето Висок бряг.

Шефът разбра намека и се наежи за миг, но внезапно се отпусна и каза доволно, обръщайки се към по-младия си подчинен: