Николай Теллалов - Изборът

— Добре. Следващ въпрос… Касае се до курсант Ди Пиетро.

Опа. Камен се помъчи да не трепне. Заради това ли инструкторът си дава вид на сърдит? Защото трябва да му съобщи нещо, което не одобрява. Разбира, съчувства, но редът си е ред.

Курсантът неволно се изпъна, ала не овладя напълно гласа си:

— Ъ… Какво за нея?…

— Знаете, че Агенцията не поощрява трайни интимни отношения в Астрошколите между още неразпределени по екипажи курсанти.

Камен Иванов се вцепени. Кимна сухо, според устава:

— Да, инструктор.

— Знаете, че не го правим понеже сме безчувствени кучи синове, а за да ви спестим на вас, курсантите, бъдещи астронавти, душевните рани от неизбежните раздели, тъй като екипажите се комплектуват не според симпатии на членовете им, а според критериите за ефективност и сигурност на мисията.

— Да, инструктор.

— Знаете, ТОЕСТ би трябвало да знаете, въпреки че сте убедени в противоположното, че винаги се опитваме да се съобразяваме и с вашите симпатии и влечения, въпреки че според Управителния съвет на Агенцията това не е приоритетен критерий.

— Разбирам, инструктор…

— Дано наистина разбирате, курсант!

— Заради това ли е днешното събеседване, инструктор?… Получил съм назначение в екипаж? Или Ерика… курсант Ди Пиетро е разпределена?

— Спрете се, млади човече. Поемете си дълбоко въздух. Пребройте до десет. Взехте ли се в ръце, курсант?

— Да, инструктор.

— Тогава, поздравления. Ще летите заедно с Ди Пиетро…

— Инструктор!… Извинете, слушам ви.

— В един екип с втори астропилот Ди Пиетро до Зета Тукан. Слънцеподобна звезда на седем точка едно четирийсет и четири 1 1 Стойностите на разстоянието до Зета Тукан са дадени различно в различни таблици. В разказа е използвана стойността 23,3 светлинни години. Според други данни дистанцията е 28 св.г. В такъв случай, при ускорение от 1,25 G, бордовото време на мисията става 5 години 7 месеца 21,2 дни; независимо време — 29 години 6 месеца 17,7 денонощия. Обръщането на тягата според плана ще стане на двайсет и деветия месец от полета. — Б.а. парсека. Полет по стандартна схема, номинално ускорение едно точка двайсет и пет. Планирано време на мисията: бордово време — пет години, четири месеца и петнайсет денонощия. При спазване на плана, независимият срок за достигане на младата колония на Зета Тукан IV ще бъде не по-малко, но, надявам се не много повече от двайсет и четири години, десет месеца и почти една седмица отгоре… А сега избършете прекомерното щастие от физиономия си, Иванов, и се съсредоточете, защото следва… необичайното. Отворете папката пред вас. Прочетете ми на глас разпечатката.

— Обичам… ъ…

— Четете, четете.

Курсант Камен Иванов първо обхвана с поглед целия текст.

Бавно произнесе четиристишието на глас. Вдигна учудено лице. Инструкторът отсреща седеше неподвижен като нарисуван, само устните мръднаха:

— Запомнете добре този стих, Иванов. Може да ви спаси живота. За сметка на любовта на този ваш живот.

Повод за скандала стана най-сериозната обезопасителна маневра, извършвана от кораба за последните двайсет и пет непълни месеца след старта от базата Юпитер-9. Камен тъкмо обикаляше с инспекция кърмовите трюмове, натоварени с биологичен растителен материал — семена и храни. Не се чувстваше уютно да обикаля хибернаторите, и без това си даваше сметка, че обиколките му са чисто формални, че се нуждае от тях психически самият той, а не самоподдържащият се кораб. Разходка от няколко километра, оставане насаме. Не че отношенията с Ерика се разваляха, напротив. И все пак, единствените живи хора в съзнание из целия конкистадор… за космическия безкрай отвъд бронята на кораба по-добре да не се сещаме. Неизбежно започват дразнения за дребни неща, дори без повод. Един месец на всеки четири единият от тях прекарваше в служебния хибернатор — период, който вливаше свежи сокове в отношенията им.

И все пак, и все пак…

Човешките чувства, човешките контакти, настроения, предпочитания, щения — съзнателни и неосъзнати, подмолни и открити… колко оплетено кълбо представляват те. Колко по-прости и сигурни, лишени от подобни изненади са машините. Например складовете с фино производствено оборудване, предназначени за колонията, към която Камен и Ерика летяха, карайки двеста хиляди души в стаза. Камен предпочиташе да обикаля тези отсеци. Еднозначността на механизмите му помагаше да се разтовари.