Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Но както казахме в първа глава — една беля никога не идва сама за тайния глобален банкерски елит. Не само, че д-р Зенгер конструира тези невероятно прости двигатели, но той и немските химици имат наглостта да открият и още по-прости и евтини горива за тях, от които петролните монополи не печелят нищо. За да се изпробват тези алтернативни горива, е конструиран един огромен правопоточен двигател с диаметър от 1,5 м, работещ с най-обикновени каменни въглища. Експериментира се с обикновени въглищни гранули или фин антрацитен прах с големина на зърната от порядъка на микрони (Бориславов, 96). От „резервоара“-бункер те са подавани по тръба вероятно от един шнеков винт и са изсипвани отпред, непосредствено преди въздухозаборния отвор на двигателя, за да бъдат засмукани в него от въздушната струя. С тази гениална хитрина се елиминира даже необходимостта двигателят да има и сложна горивна турбопомпа както при ракетите, която да нагнетява горивото срещу високото налягане в горивната камера. Двигателят с мощност от 20 000 к.с. (14700 kW) е инсталиран в специално конструирания за целта едноместен околозвуков изтребител-прехващач Sk-14 Шкода-Куба, „Shkoda-Kouba“, за който се говори, че е достигнал височина на полета от 18 000 м, и скорост от 1 000 км/ч — приближаваща се до скоростта на звука. С едно пикиране на пълна газ този самолет би станал и първия свръхзвуков самолет в света, летящ с каменни въглища. Следващият свръхзвуков вариант с делтовидни криле е проектиран за скорост около Мах-3 — 3 200 км/ч. С каменни въглища!

ИЛСТР: от Бориславов, стр. 134, Skoda-Kouba Sk-14 в 3 проекции.

Проект за евтин изтребител Шкода-Куба Sk-14 с правопоточен двигател Зенгер, работещ с каменни въглища (стрити до микрогранулен размер).

ИЛСТР: от Бориславов, стр. 132, Skoda-Kouba Sk-14 в полет, на 2 съседни страници.

След цялото това огромно разнообразие на авангардни свръхзвукови конструкции за планери и изтребители, проф. Александер Липиш решава да проектира следващата своя „бомба“ — по-точно своя уникален хиперзвуков бомбардировач. Нека да проследим как той стига до това свое съвършено творение.

След като завършва основното проектиране на своя делтовиден околозвуков ракетен изтребител Месершмит Ме-163 Комет някъде към 1942 г., проф. Липиш продължава трескаво да експериментира със свръхзвуковия си планер DM-1, за който споменахме по-рано; и с още много други авангардни делтовидни геометрии. Натрупаната безценна информация му помага да проектира през април 1944 г. поредния си свръхзвуков самолет — хиперзвуковия бомбардировач Липиш-Делта VI, обединяващ делтовидното крило с правопоточния двигател. От цялата огромна галерия от невероятни самолети с устремени клиновидни 10:53 (корпуси, с които той експериментира, проф. Липиш избира най-доброто за това свое велико творение.

Революционния модел на новия правопоточен двигател пък той доразвива от първоначалните груби прототипи на Рене Лорин и на д-р Зенгер. Каква е уникалната идея на конструктора? Да сплеска двигателя и да го напъха в крилото: да напъха цилиндричните Зенгерови двигатели в своите сплескани клиновидни корпуси-летящи крила. За тази цел той метаморфозира цилиндричната тръба на двигателя в един клиновиден контур с променливо сечение, вертикално-сплескан като калкан, това сплескано сечение точно следва тънкото клиновидно делтовидно крило, вътре в което се вмества двигателя. По аналогия на мокрите крила-резервоари, Липиш открива и построява и „горещите“ крила-двигатели (Липиш, 52).

ИЛСТР: от Бориславов, стр. 135, Липиш-делта VI.

Трябва да помним, че все пак този двигател не е нищо повече от една сплескана куха и празна тръба без нищо в нея. Само трябва да се спази точната геометрия и вътрешни сечения на последователните секции на двигателя. Въпреки това д-р Зенгер получава един уникален мезосферен хиперзвуков бомбардировач без нито една подвижна и въртяща се част в своя двигател — може би с изключение на горивната помпа, която сигурно е една стандартна помпа от турбореактивен двигател. Освен това ако няма керосин под ръка, самолетът му би летял и с въглища, със захар на пясък, с рициново масло, свинска мас или мляна изсушена царевица, която също вероятно е разглеждана като възможно алтернативно и „подновяемо“ гориво от изобретателните немски химици. Един шнеков винт би ги доставял пред входния въздухозаборник на двигателя, и след това една „торо-разпръсквачка“ би ги размесвала с въздушната струя, нахлуваща в двигателя.