Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Трябва да отбележим не само невероятната икономичност на гориво на Зенгеровата антигравитационна совалка, която при по-големи скорости би „загубила“ своята инерчна маса и тегло; но и факта че тя би била в състояние да се ускорява мигновено и светкавично, поради липсата на инерчна маса. Аеродинамичното съпротивление би било единствено пречка за това. Тя би могла поради тези причини да извършва суборбитални полети в мезосферата, многократно превишаващи скоростта на звука. Големината на Маховото число ще зависи единствено от способността да се държи пилотската кабина достатъчно студена, за да не заври кръвта на пилота. Бързината на нейното завиране ще зависи най-вече от дебелината на термалната изолация на кабината; или припомняйки си пестеливостта на немските проекти по времето на войната, вероятно от количеството ледени блокчета, наредени като тухли около тялото на пилота, за да го охлаждат със своето топене.

При правилно избрана траектория с оглед оптимизирането на загряването на кабината, на точката на изгасването на правопоточния двигател при напускането на атмосферата и на максималната набрана скорост, а оттам и на максималната антигравитационна подемна сила, този самолет-совалка би излетял без проблем в орбита около Земята, даже може би и по-надалече, имайки в предвид досадната тенденция на турбореактивните чинии да се изскубват от гравитационното поле на своята планета, ако пилотът е невнимателен със скоростта и траекторията им. Точно както се споменава в контактьорската книга „НЛО — Контакт с планетата Ярга“ (Стивънс, В., Данаерде, 86).

Да поговорим сега малко за материалите използвани за конструкцията на този уникален самолет. На няколко места в литературата бях срещал съобщения за използването от немците на трудно-топими титанови сплави за по-отговорните детайли на техните секретни експериментални аеро-космични разработки. Така, че ако този проект на Липиш изобщо е стигнал до някакво изпробване на експериментален безпилотен или малък пилотиран прототип, мога да кажа, че немците са разполагали с всичките необходими нови материали, за да го построят, дори ако се е налагало и изцяло от титан, както неговия значително по-късен и по-примитивен не-антигравитационен събрат SR-71 „Блекбърд“ на Локхийд.

VT15: Липиш агра-самолет 2.

Въпреки че през войната в Германия не достига обикновеният алуминий за серийно произвежданите самолети, и се стига до производството на самолети от дърво, за тайно разработваните немски супер-технологии никога не е имало финансова или суровинна криза. Нали все пак колкото по-високо засекретен е бил един проект, толкова повече нараства вероятността той да е бил финансиран не от министерствата на Третия райх, а директно от частните немски банки, даже за още по-важните проекти директно от световните банкерски къщи със седалище в Лондон и Ню Йорк. Безкрайно-дълъг е списъкът на американски компании, тайно подпомагащи нацистка Германия с дефицитни стратегически суровини и материали, включително до последните седмици на войната (Сътън, 72; Снел, Брадфърд, 1974; Хигъм, 83). Както ще видим в следващия том, тайните общества на съюзниците не само снабдяват немските тайни общества с всичко необходимо за построяването на огромните чинии-дреднаути, но и забраняват за полети и бомбардиране областите, където са се намирали камуфлираните строителни площадки за тези големи колкото футболни игрища летящи чинии.

На простите аргументи на всеки критик, че тези модели не са били никога построени, камо ли изпробвани, аз бих казал само, че изследването на тайните немски проекти е наистина една бездънна яма — дори самият аз след толкова много години не преставам да се учудвам от постоянно изникващите нови и нови за мен проекти на немски летящи дискове и други невероятни аеро-космични системи. Ако наистина този Зенгеров модел не е бил изпробван преди края на войната в Германия, има голяма вероятност той да е бил построен след нейния край в многобройните тайни частни немски проекти в Южна Америка или Антарктида.

Единствената причина той да не е бил тестван и след войната не би било наличието на някакви проблеми в конструкцията. Твърде вероятно е цялата конструкция на антигравитационната совалка-бомбардировач, както и всички останали гениални творения на инж. Липиш, да са били „прожектирани“ до най-малките подробности в неговата глава директно от някоя извънземна аерокосмична база данни, от услужливите чуждопланетни симпатизанти и помагачи на каузата на Третия райх. Като най-вероятната причина совалката да не се построи аз бих споменал по-скоро наличието на много други значително по-напреднали антигравитационни системи, които са били разработени от различни немски конструкторски бюра — преди всичко моделите, основани на електро-магнито-гравитационния и електро-стато-гравитационния принцип, които са били захранвани от генератори на безплатна енергия, и които многократно са превъзхождали разгледаните в тази глава прощъпулни немски модели на чинии с двигатели с вътрешно горене, изхвърлящи гъсти кълбета дим след себе си при своя полет. След Втората световна война тези димящи огнени Флугшайби са назовавани именно с това свое име — „smoke-puffing UFOs“, „пускащите димни кълбета НЛО“ от уфолозите в Латинска Америка, където немците продължават своите изследвания в много частни секретни подземни бази.