Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Ето защо за пилотите на нощните бомбардировъчни атаки на съюзниците, които наблюдават и описват в многобройни съобщения в пресата от онова време своите смразяващи срещи с огнените кълба, те изглеждат като осветени отвътре със странна светлина стъклени украшения на коледна елха, висящи в небето над горяща Германия. Тягата на двигателите им, скоростта на движението им в небето и температурата на горенето на изходните газове — всички тези параметри са строго свързани с цвета и с интензивността на светене на Кълбовидните мълнии. Цветът преминава при повишаването на мощността от червеникав през оранжев и жълт, като при максимална мощност става ярко бял. Това са моментите на най-бързите, почти светкавични маневри на Кугелблиците.

Моята втора хипотеза за двигателя на Кугелблица е, че статорът на неговия газотурбинен двигател не е прикрепен неподвижно вътре в корпуса, а може да се върти на лагери около вертикалната ос на апарата. По такъв начин роторът (вътре в статора) жироскопира в една посока, а статорът около него се върти в обратната посока (контра-жироскопира спрямо ротора). Освен това статорът се върти вътре в корпуса на апарата, който остава неподвижен. Почти задължително е резервоарите с гориво и окислител да са разположени отгоре и отдолу на въртящият се статор, за да могат да жироскопират заедно с него, губейки по този начин теглото си.

Маршал Яров, специалният кореспондент на Ройтерс към Върховното съюзническо командване в освободения от немците Париж публикува на 13 декември 1944 г. една уникална статия в английския провинциален вестник „Саут Уелс Аргус“, „South Wales Argus“, в която пише (Харбинсън, 1980):

„В духа на Коледния сезон, немците са поднесли един нов подарък на съюзниците, произвеждайки едно ново «секретно» оръжие. Това ново устройство, което очевидно е едно противовъздушно оръжие, наподобява стъклените топки, които украсяват коледните елхи. Те са били забелязани да висят във въздуха над Германска територия, понякога единично, понякога на гроздове. Те са оцветени в сребристо и явно са прозрачни.“

„Прозрачността“ се дължи вероятно на това, че когато тези устройства са забелязвани да висят неподвижно във въздуха, на минимална газ така да се каже, те са обвити в нажежена обвивка от отработени газове, в светещо йонизирано хало. То именно създава оптическата илюзия, че тези обекти са като че ли прозрачни, без ясно очертани контури.

S28: 1 или 2 снимки фуфайтъри.

Внимателно изследване на спектъра на емисиите от изгорелите газове от сферичните Кугелблици, заснети от случаен очевидец и мой приятел на много детайлна цветна фотография, направена през 1952 г. около планината Райниър в щата Вашингтон, на тихоокеанското крайбрежие на САЩ, потвърждава много красиво горната хипотеза за системата на задвижване на летателния апарат. Тя е изказана за първи път не от друг, а от главния конструктор на италианските ВВС, проф. др. Ренато Веско, в неговата книга „Да се прехванат, но да не се обстрелват“ (1968). В нея той публикува факти за много унищожителни атаки на Кълбовидни мълнии над формации от съюзнически бомбардировачи през периода 1944–1945 г.

KGLBL2: снимка фуфайтър над планина.

Газотурбинните двигатели, задвижващи Кугелблиците, са още едно от многото чудеса на немското двигателостроене. Те са от типа двигатели — тоталната реакция (total reaction enngines), както ги нарича д-р Веско (1968), и при тях „статорът“ контраротира в обратната посока на ротора, значително повишавайки механичното КПД на двигателя, а също и антигравитационните му показатели. От много следвоенни експерименти с антигравитационни ефекти става ясно, че едновременното контраротиране около вертикалната ос на два жироскопа в противоположни посоки значително повишава ефективността на антигравитационния двигател. Това важи не само за турбинните, но и за електрогравитационните двигатели, изпълнени като контраротиращи електродвигатели — като например моделите задвижвани с безплатна енергия, построени от тайното общество Врил за техните едноместни изтребители-прехващачи, които ще разгледаме в следващия том.

Тук при Кугелблица ролята на първия и по-бърз жироскоп се играе от по-лекия от двата жироскопа — от ротора на двигателя. Ролята на втория и по-бавен жироскоп — от по-тежкия статорен ансамбъл — от контраротиращия в обратната на ротора посока „статор“ на двигателя. Отвън на него е прикрепен сферичния корпус на Кугелблица, заедно с тежките резервоари, електроника и въоръжение, монтирани в корпуса. Роторът се върти по-бързо от статора, защото има по-малък инерчен момент (в този случай — по-малката способност да завихря етера наоколо, сиреч е подложен на по-малък „завихрящ товар“).