Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

VT16: Извънбордов блиц с 4 реактивни двигатели.

Освен това при турбореактивната версия на чинията ще действа и допълнителния двойно-спинов жироскопен антигравитационен ефект, който се генерира от роторите на четирите турбореактивни двигателя, жироскопиращи едновременно по две оси: около „голямата“ централна вертикална ос на симетрия на цялата чиния, и около „малките“ хоризонтални надлъжни оси на всеки един от двигателите.

След чисто антигравитационните модели с извънбордни двигатели идва естествено реда на тези, задвижвани от вътрешнобордови двигатели — турбореактивни или други специално разработени за случая газотурбинни двигатели. Следващите два модела са относително най-популярните и известни може би от немските летящи чинии, и те именно са и причината за появата на името Фуу файтър, Foo Fighter, или огнен кълбовиден изтребител, дадено на тях от пилотите на съюзниците. Тези два революционни модела изтребители-прехващачи са безпилотния антирадарен изтребител Кугелблиц и неговия пилотиран наследник Фойербал.

B&WKGLBL: ч/б рисунка на фуфайтъри и бомбардировачи.

Безпилотният Кугелблиц.

Ренато Веско (1968) разгласи за първи път след войната голямата история на тези революционни огнени кълба, построени от немците. Те са конструирани от Службата за авиационни радио-изследвания в Оберпфафенхофен, Flugfunk Forschungsanstalt am Oberpfaffenhoffen (FFO) в аеронавтическия научноизследователски институт във Виенер Нойщат край Виена. Кугелблиц-ът, Kugelblitz, или Кълбовидната мълния в превод, е сферичен по форма и по мое предположение има диаметър около 4–5 метра. Двигателят(ите) са монтирани вътре в корпуса.

Апаратът е конструиран като автоматичен безпилотен изтребител на самолети. Неговата съвременна дефиниция би била безпилотна противосамолетна оръжейна платформа. Поради необходимостта бързо да се издига и спуска вертикално нагоре при преследването на тромавата плячка от бомбардировачи, или при избягването на техния масиран картечен и оръдеен бордови огън, той се нуждае много от своята сферичната форма. Особено когато трябва бързо да се издигне от земята вертикално нагоре до голямата височина на вражеските бомбардировачни формации — тогава именно неговата сферична геометрия е много по-добра за случая от традиционната лещовидна форма на другите летящи дискове, с нейното голямо сечение и високо аеродинамично съпротивление във вертикална посока (по Харбинсън, 80) много двигатели — на дали един двигател.

Моята първа хипотеза за принципа на задвижване на Кугелблица е, че статорът на турбинния двигател, заедно с целия корпус (вътре в който е монтиран статора), се въртят в посока обратна на ротора вътре в тях. Статорът и корпуса контраротират (контражироскопират) заедно спрямо ротора в тях. Естествено всички детайли ротират около вертикалната ос на апарата.

По-подробно обяснено, Кугелблицът е задвижван от вътрешнобордови газотурбинен двигател, който жироскопира апарата около вертикалната ос и в същото време го придвижва праволинейно в желаната посока. Сферичният корпус на апарата се развърта чрез тангенциални струи газове, създавани от множество „микро-дюзи“. Това не са няколко на брой видими големи отвори на обикновени реактивни дюзи, разположени на равни интервали около екватора на сферичния корпус. Това са милиони тангентни „микро-сопла“, равномерно разпределени по цялата външна повърхност на огненото кълбо. Техните роли се изпълняват от микро-порите на специалния порьозен огнеупорен сферичен външен кожух. Той обгръща отвсякъде корпуса на Кугелблица. Кожухът е изработен от новия революционен порьозен синтерован метало-керамичен материал, открит от немските металурзи. Това е т.н. „въздушна гъба“, „Luftschwamm“, или по-точно в съвременен превод „газо-метал“ (по аналогия на газобетона). Милионите пори на кожуха са разположени равномерно по цялата негова сферична повърхност.

Поради това, че нажежените изгорели и недоизгорели отработени газове от турбинния двигател са изпускани от цялата кълбовидна обшивка на апарата, те създават около него един свръх-прегрят и йонизиран граничен слой. При свръхзвуков хоризонтален полет например неговата дебелина е 20–30 см отпред и 3–4 метра отзад зад апарата. Слоят служи като йонизирана свръхтечлива аеродинамична „смазка“. Тя намалява почти до нула аеродинамичното съпротивление при полета на свръхзвуковото огнено кълбо. Това важи както за транслационното челно съпротивление при постъпателния му полет, така и за ротационното съпротивление при жироскопирането на кълбото и генерирането на антигравитационния ефект. Специални йонизиращи присадки са прибавяни допълнително към горивото, за да повишат йонизацията на отработените газове.