Трябва да се обърне внимание на най-важния детайл в конструкцията на апарата — резервоарите за горивото и за течния окислител са разположени в екваториалната жироскопираща част на корпуса (твърде вероятно единия над дисковидния двигател, а другия под него), и тяхното тегло е нулирано от тяхното жироскопиране.
VT17: хипотетичен разрез на Кугелблица.
Имам известни колебания за типа двигател, монтиран в Кугелблица. Ако това е един или няколко малко видоизменени, но все пак конвенционални турбореактивни двигатели, както беше моята първоначална хипотеза — то тогава не ми е ясно къде са били въздухозаборните отверстия за двигателите. Най-вероятното е те да са разположени в двете полярни области на сферата.
Ако обаче това е един нов, създаден специално за случая недишащ дискообразен радиален газотурбинен двигател, както твърди проф. Веско, то твърде вероятно е той да използва за окислител течен кислород, носен в резервоари на борда, както при ракетите. Тогава и течното гориво, и течния окислител, са впръскват под налягане в горивните камери с помощта на турбопомпи, разработени първоначално за многобройните немски ракетни двигатели. Такъв двигател не би имал нужда от въздушен компресор, както въздушно-дишащите турбореактивни двигатели. Горещите газове, излизайки от горивните камери, въртят ротора на турбината в една посока, а „статора“ в противоположната. Затова и казваме, че това е един контражироскопиращ газотурбинен двигател.
Лопатките на турбината са изработени от високотемпературни труднотопими материали, които и досега са суперзасекретени от илюминатския елит. Най-вероятно от материала, който немците наричат импервиум, Impervium. Това сигурно е един от първите земно-произведени суперздрави и суперлеки материали с атомно-подредени метални решетки, тайната за чието производство вероятно е дадена на немците от техните извънземни сътрудници и помагачи. Този материал позволява на лопатките да издържат на изключително високата температура на екзотичната горивна смес от желирано гориво с алуминиеви присадки. Те рязко повишават температурата на горене в турбината — а от там и термодинамична ефективност на този невероятен двигател. Температурата на горене на това гориво е достатъчна да разтопи като масло всеки друг един конвенционален метал, включително може би и волфрама.
Подемната сила при Кугелблица се генерира от двата антигравитационни ефекта, развивани от неговия газотурбинен двигател: от контра-жироскопирането на неговия ротор и „статор“, и още от ентропийно-жироскопното изгаряне на горивото в двигателя и около корпуса.
Първоначално безпилотните Кугелблици са изпробвани в режим на дистанционно управление по радиото от земята, като операторът наблюдава на телевизионен екран своята цел — бомбардировача на съюзниците. По-късно се отработват и автоматичните режими на търсене, откриване, опознаване и следване от разстояние на тромавите летящи крепости на противника. От репортажа, разпространен от Асошиейтед прес от фронтовите ескадрили на съюзниците, и публикуван в Ню Йорк хералд трибюн на 2.II.1945 г., става пределно ясно, че немците са отработили този проблем доста добре:
„Изглежда, че нацистите са хвърлили срещу нас нещо ново в нощното небе над Германия. Това са странните мистериозни топки на «Фуу Файтърите», които се състезават с изтребителите, извършващи нахлуващи бойни мисии над Германия, като летят успоредно на крилата им. Повече от месец пилоти са се сблъсквали с това зловещо и тайнствено оръжие по врене на нощните си полети. Явно никой не знае какво е това небесно оръжие. Огнените топки се появяват изведнъж (сиреч долитат с голяма скорост и след това мигновено се забавят до скоростта на бомбардировачите — б.а.) и следват самолетите на много километри. Те изглежда са радиоуправляеми от земята, както твърдят съюзническите разузнавателни доклади…“ (Харбинсън, 1980).
Според проф. Веско (1968), Кугелблиците са въоръжени с едно ново и революционно оръжие — с мощни магнетронни генератори на електромагнитни импулси, които в по-ранните варианти на антирадарни автоматични изтребители „прогарят“ и спичат приемниците на радарите за нощно виждане на противниковите бомбардировачи, заслепявайки ги по този начин. В по-късните усъвършенствани варианти на изтребители-прехващачи импулсите са достатъчно мощни да подавят от разстояние електрическите запалителни системи на бомбардировъчните двигатели и да ги изключат, което води до падането на летящите крепости на гроздове, без да е направен и един изстрел. Харбинсън описва няколко такива атаки в своите книги (80 и 85).
Читать дальше