Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Бордовата авионика включва всичко най-добро, произведено от немските електротехнически институти — първите примитивни изчислителни машини на диоди и транзистори, телевизионни камери за дистанционно управление, и цяла гама от датчици: акустични, магнитни, електростатични и инфрачервени. Те позволяват на Кугелблица безпогрешно и автоматично да намери целта си в нощното небе. Тук г-н Бориславов (96) зададе един много точен въпрос: „Как наистина цялото това оборудване е работело зад завесата от плазмоподобна огнена маса, обвиваща кълбото?“ Аз бих продължил в същия дух: Как се екранира бордовата електроника от страхотните електромагнитни шумове, генерирани от вихрещата се йонизирана плазма около корпуса? Как апаратурата е предпазвана от още по-мощните електромагнитни импулси на бордовите магнетрони, които са в състояние да „спекат“ от разстояние подобните електронни вериги на радарите на вражеските бомбардировачи, и да ги подавят и „замасят“? Аз нямам никакво съмнение, че отговорите както на тези, така и на десетки други критични въпроси немците са получили наготово, заедно с целия пакет от извънземно ноу-хау, използвано при построяването на тези уникални и невиждани до тогава апарати.

За любителите на още по-крайните хипотези измежду читателите ще предложа още един вариант, обясняващ прозрачността на Кугелблица в полет. Не като следствие на огнената газова обвивка около корпуса му, за която говорихме преди малко, а като страничен ефект на съвсем различен физичен ефект.

Зоркото око на някои от моите задморски читатели, добре запознати с американската ъндърграунд литература върху тайните Теслови изследвания в областта на електромагнетизма, веднага би забелязало, че прозрачността на Кугелблица в полет може да се постигне също и ако изкуствено се генерират допълнителните физически ефекти, съпътстващи жироскопната антигравитация. Това може да бъде например едно малко преместване във времето. Защото оптическата и радарна размазаност, които накрая преминават в пълна невидимост, така лелеяна от военните, не са нищо друго освен едно преместване само на части от секундата настрани във времето на физическата система на корпуса на антигравитационния апарат. Твърде вероятно е немците да са изпробвали за първи път тук своите портативни бордови генератори на невидимост. Те са проектирани за немските пилотирани изтребители-прехващачи, и първо се изпробват на безпилотните огнени кълба. Генераторите са от типа на многократно по-обемистите техни братовчеди, използвани няколко години по-рано в САЩ през 1942 г. от Никола Тесла за успешното провеждане на Филаделфийския експеримент. При него се постига радарна и оптическа невидимост на военноморския разрушител Елдридж, както и преместването на целия кораб (телепортирането му) в пространството, а също и във времето. Но на това подробно ще се спра в следващите книги (Терз и Билек, 92; за Тесла виж библиографията накрая на книгата).

Да не забравяме, че и двата проекта — и немските Кугелблици, и американския Елдридж, са били финансирани задкулисно от едни и същи банкерски фамилии, които естествено винаги събират, сравняват, и разпространяват обратно резултатите от тези пионерни експерименти сред секретните научноизследователски институти на „противника“. Това винаги се осъществява най-лесно и прикрито посредством съответните национални клонове на едно и също глобално тайно общество. Та нали немското тайно общество Врил е развойния клон на немското тайно общество Туле, което пък е само немския политически клон на глобалното тайно общество на Рицарите темплиери. Те именно информират немците за резултатите от американския експеримент с кораба Елдридж, а после пък информират англичаните за успехите на немските огнени кълба и всякакви други антигравитационни проекти.

Моето предположение е, че е възможно „прозрачността“ на Кугелблиците да се дължи на портативни генератори на невидимост, монтирани на борда им. По-вероятно е генераторите да са били монтирани на следващите значително подобрени модели на Кълбовидните мълнии, задвижвани не от контражироскопиращите газотурбинни двигатели, а от новите за немците електростато-гравитационни системи, разработени от Никола Тесла за тайните общества още в края на миналия век. За тези Теслови блицове ще говорим в следващия том на книгата.

Електростатичните Теслови кълба се използват от тайните общества в началото на нашия век за снабдяването на тяхната колония Луна-1, построена от Илюминатите на Луната в края на Първата световна война (Терз, XI. 92, VI. 94). След това в началото на Втората световна война ученикът на Тесла Гилермо Маркони доразработва за италианците същите Теслови сфери. Неговите проекти стават основата на електростато-гравитационните космически кораби, частно финансирани от Ватикана след войната и построени в Латинска Америка в края на 40-те и началото на 50-те години (Геновезе, 65). Същите оригинални Теслови модели отново изплуват след войната в тайните частно финансирани илюминатски програми — този път в секретните руски антигравитационни проекти, разработени в закритите институти-пощенски кутии в Сибир. В тях пленените немски инженери построяват даром за руснаците, само срещу кора хляб, същите Теслови сфери, сега вече наречени „Космос“, за нуждите на тайните илюминато-съветски междупланетни космични програми (Терз, XI. 92, VI. 94; Джъдж, 75).