Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Да не забравяме, че шестте хиляди ракети Фау-2, които са изстреляни срещу Англия по време на войната, и които предизвикват евакуацията на един милион души само от Лондон, също летят с „подновяемото“ гориво (renewable fuel) метанол или метилов алкохол, произведен от бракувани ферментирали гнили картофи. В действителност мезосферният бомбардировач на проф. Липиш би летял с всяко едно въглеводородно гориво освен с извънземния елемент 115 р. А една малка пилотска грешка би могла да го изкара и в орбита, по аналогия на Черната птица. Това би било наистина твърде много за тайния банкерски елит!

Ето защо конструкциите на проф. Липиш са толкова строго забранени за употреба и никога не са популяризирани след войната — малкото на брой монополни производители на авиационни двигатели и авиационно гориво от развитите страни, всичките от тях контролирани задкулисно от няколкото глобални банкерски фамилии, биха загубили своя абсолютен монопол върху тези световни пазари, именно за да могат да задържат този монопол в своите ръце, след войната те „прокараха“ с техния финансов булдозер използването на изключително скъпите и ненадеждни турбореактивни двигатели с техните хиляди прецизни части, вместо простата празна „канализационна тръба“ на правопоточния двигател, работеща на въглищен прах. На карта бяха поставени трилиони долари приходи за тях от тоталния монопол върху глобалния пазар на турбореактивни двигатели и на авиационно гориво през следващите 75 — 100 години.

От всички разгледани досега модели на антигравитационни чинии, това поредно гениално творение на проф. Липиш е подчертано моят любимец поради факта, че то е наистина най-простата летяща чиния, построена някога на нашата планета. Тя има най-ниския технологически праг от всички останали немски чинии с двигатели с вътрешно горене, и практически само една движеща се част — големия лещовиден жироскопиращ резервоар за гориво. Въпреки това по мое мнение тя би могла да излети не само в орбита, но даже и извън гравитационното поле на Земята.

Дори след като е готов с революционния проект на своя мезосферен хиперзвуков бомбардировач, разгледан току-що, даже и след възможността на неговото творение да излети в орбита може би само с тягата на своя правопоточен двигател — даже и след всичките тези уникални характеристики на своя бомбардировач, проф. Липиш все още не е доволен. Причината за това е много проста — над главата му с всеки изминат ден все повече се усилвал побъркващият и всепроникващ тътен на стотиците летящи крепости, който кънтял непрекъснато, по 24 часа в денонощието.

Така търсещият конструктор изведнъж открива, че може много просто да добави и един допълнителен антигравитационен асист към своя невероятен бомбардировач, превръщайки го в една антигравитационна орбитална бомбардировачна совалка с глобален радиус на действие. За тази цел той изчислява, че просто трябва да метаморфозира резервоара за гориво на своя бомбардировач — единствената тежка част на борда — в една жироскопираща около вертикалната ос лещовидна форма, и по този начин драстично да увеличи летателните и подемни възможности на своето творение. Не само ще се намали и изчезне теглото на горивото от жироскопното ротиране на резервоара около вертикалната ос, но би се генерирала една допълнителна антигравитационна подемна сила и за целия самолет, паралелно на аеродинамичната подемна сила на клиновидното крило (Липиш, 52).

VT14: Липиш агра-самолет 1.

И целият този букет от допълнителни антигравитационни полезни ефекти, като изчезването на инерчната маса и произтичащата от това голяма маневреност, висока икономия на гориво и повишена ефективна якост на конструкцията; и като изчезването на гравитационната маса и произтичащата от това повишена подемна сила и бомбен товар — всичките тези получени „на готово“ качества ще променят неузнаваемо този проектиран хиперзвуков мезосферен правопоточен бомбардировач в нещо ново, в нещо нечувано и невиждано до тогава — в първата антигравитационна орбитална совалка-бомбардировач, построена на Земята. Сега още по-добре разбираме защо след войната името на проф. Александер Липиш е иззето и изтрито от съюзниците не само от учебниците по аеронавтика, но даже и от популярните книги за авиацията на Третия райх.

Вместо да си блъска главата за подходящ двигател за развъртането на новополучения лещовиден жироскоп-резервоар, на проф. Липиш му хрумва един ден, че източникът, че неизчерпаемият поток от енергия, който той търси за развъртането на резервоара, е точно под носа му. По точно под седалката на пилота — където през „компресорния“ отсек на кухото крило-двигател преминава с грохот сгъстената струя нахлуващ отвън въздух. Остава само да се потопи целия сплескан дисковиден жироскопиращ резервоар в тази струя, за да може тя да го обдухва и развърта, като вятърна въртележка, при нейното преминаване през двигателя.