Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

След като откриват тази проста истина, ракетните конструктори от Пенемюнде спешно модифицират ракетата А-4В — пилотирания стреловиден крилат вариант на Фау-2. Те монтират в задната й част един правопоточен двигател, и започват да експериментират с разнообразни оптимални траектории на полета, които да постигнат максимална скорост и дългобойност. С учудване откриват, че правопоточния двигател няма горна скоростна граница на угасване в атмосферата — дори и при първа космична във високите разредени слоеве на атмосферата над 75 км височина той не угасва, защото поради огромната скорост пак е в състояние да „загребва“ даже и от разредената атмосфера нужния кислород за своето горене. Така модифицираната ракета се изстрелва като втора правопоточна степен в двустепенната пилотирана балистична ракета А-9/А-10, и има значително по-голям таван от стандартните 350 км височина на ракетния вариант на същата ракета. Но за ракетните космични програми на Третия райх ще говорим по-подробно в шеста глава.

Да се върнем пак на Черната птица. Собственото си тегло, което тази вироглава птица би успяла да качи в орбита, е от порядъка на 40–50 тона?? незаредена с гориво. Сега може би става ясно защо правопоточните технологии, разработени от немците, са включени в черния списък след Втората световна война, и абсолютно изчезват от авиационната промишленост.

Какви са вялите аргументи, заради които те са така скоростно забравени и потулени? „Газовата струя издавала адски шум! Много вибрирали! Много дълъг бил пламъкът зад двигателя и се виждал от километри! Били страшно лакоми за гориво“ Този тотален „мораториум“ на използването на правопоточните двигатели след войната е нарушен може би само за няколкото малки разработки на безпилотни военни ракети — достатъчно малки все пак спрямо размерите на гигантските двигатели, изпробвани от д-р Зенгер, за да се застрахова тайното правителство, че не ще изведат своите товари в орбита. Даже и тези малки разработки в последствие също са тихомълком закрити, без всякакви обяснения, защото и те показват феноменални резултати. Като например американската правопоточна ракета Навахо, или руския правопоточен безпилотен междуконтинентален бомбардировач „Буря“ (Бориславов, 94, т.3), който вероятно също е разработен по стари немски проекти.

Другото изключение на този мораториум са хибридните турбореактивно-провопоточни двигатели на самата Черна птица, които обаче са твърде комплицирани, за да могат да се произведат от една средно-развита индустриална страна — затова те са оставени да влязат в експлоатация, но даже и с тях се появяват доста неприятни „проблеми“, както току-що видяхме.

Причината за пълното потулване след войната на Зенгеровите открития е нещо много повече от колосалната мощ на правопоточните двигатели, напълно достатъчна евтино да изведе голям пилотиран космически кораб в орбита. Защото по тегло на качен в орбита товар Черната птица май отстъпва само на ракетата носител Аполо/Сатурн-V, която изхвърля в орбита товар колкото един парен локомотив от 150 тона. Истинската причината за това „забравяне“ е голямата опасност за световния банкерски картел, идваща от тяхната крайна простота и нисък технологичен праг. Тази възможност за лесно копиране подклажда призрака на загубването на големия и тлъст световен монопол на производство на сложните аеро-космични турбореактивни и ракетни двигатели, и на скъпите горива за тях — и навлизането на страните от Втория и даже Третия свят в този монополен пазар, използвайки простата и евтина правопоточна технология и още по-смешните горива за нея. А те са били разработени преди повече от половин век от немците, с вече отдавна изтекли патентни и авторски права върху тях.

В действителност едно просто и малко модифицирано парче от стоманена тръба за нефтопровод ще свърши работата — и колкото по-голям диаметър е то — толкова по-добре. Така че от една голяма тръба с диаметър от 3 до 5 м могат да се изцедят между стотици хиляди и милиони конски сили мощност — напълно достатъчно да се изведе и най-големия кораб в орбита по една удължена наклонена траектория, за да се попречи на двигателя да изгасне преждевременно от липсата на кислород след излизането от атмосферата, преди набирането на необходимата за това първа космична скорост. Въпреки голямото количество гориво, нужно за тази цел, не трябва да забравяме, че правопоточният двигател винаги гори в пари почти наполовината от една ракета, тъй като той си набавя окислителя директно и безплатно от атмосферата. А първоначалните стартови ракетни ускорители-шейни, поставени върху наклонен релсов път, са задвижвани от евтини твърдотелни ракетни двигатели. Те могат да се употребяват многократно, което значително намалява цената им спрямо еднократно използваните ракети-носители със сложните течни ракетни двигатели и скъпо струващите турбопомпи за тях.