А Чък Йегър и неговото шумно „първо покоряване“ на звуковата бариера пет години по-късно в САЩ, на 14.10.1947 г., с неговия самолет с нестреловидни криле, е само една умело направена димна завеса, за да се скрият зад нея от останалия свят много по-ефективните обтекаеми свръхзвукови форми на летателни апарати, изпробвани от немците няколко години по-рано. Горкият Чък наистина. Неговият тромав самолет с прави криле изглежда като примитивна каруца до дяволския устремен клин на планера на проф. Липиш. Да оставим настрана факта, че даже и този „самолет-рекордьор“ на Чък, неговия Бел X-1, произведен от фирмата Бел Еъркрафт, е също един типичен и „предъвкан“ стар немски модел — вероятно копиран от двумоторния свръхзвуков ракетен изтребител с прави криле DFS-346, проектиран в началото на войната от немското Аерокосмично дружество, и впоследствие построен за американците от пленените немски инженери.
След войната проф. Липиш разработва в САЩ съвместно с фирмата Конвеър прототипа на своя революционен делтовиден свръхзвуков изтребител XF-92А, от който последва цяла серия делтовидни свръхзвукови изтребители-прехващачи: YF-102, F-102 и F-106; а също и първия голям американски свръхзвуков бомбардировач с делтовидни криле В-58 Hustler. Но на нито един от тях американците не се решават да монтират правопоточните двигатели на д-р Зенгер, „за да не изпуснат духа от бутилката“ както се казва — за да не покажат на света на какво наистина са способни тези уникални двигатели.
Правопоточните двигатели-гиганти на д-р Ойген Зенгер.
Както може да се очаква, изследванията и разработките на един от пионерите в немските и световни правопоточни авиационни модели проф. д-р Ойген Зенгер стават следващата поредица от гениални немски открития, засекретени и потънали в забрава след войната. Завършил докторат на 25 години, младият Зенгер е един от най-гениалните немски авиационни конструктори. Неговите новаторски изследвания върху правопоточните двигатели, продължили пионерната работа на Куно, Рене Лорин и Рене Ледюк във Франция, и на инж. Люксхолм и проф. Валтер в Германия, започват един хубав ден с монтирането на преработена за целта стоманена канализационна тръба с диаметър от един метър върху камион, препускащ надолу по стръмен път, ускорявайки до точката на възпламеняване това ревящо и огнебълващо чудовище на гърба си. Запазила се оригинална снимка от тридесетте години на този най-бърз камион в света беше публикувана наскоро в списанието на Смитсонския аерокосмичен музей във Вашингтон. Правопоточният двигател е много прост за изработка наистина, след като един път са направени сложните аеродинамични и термодинамични изчисления на сеченията на последователните секции: всмукваща, компресорна, горивна и соплова.
В началото на века немците експериментират с най-различни машини, задвижвани с ракетна тяга — планери, състезателни пистови коли, релсови коли, шейни върху лед, даже десантни или радиоуправляеми лодки-мини на военноморските сили. Възможно е да са били използвани стартови ракетни ускорители, за да засилят камиона например до 200 км/час преди включването на носения от него „правопоточен двигател“. Това не е чак толкова голяма скорост за един камион, след като световният рекорд даже за парен локомотив, теглещ нормален пътнически влак е 204 км/час на специално-подготвена отсечка по трасето Лондон-Манчестър. Опитите обаче вероятно показват, че само при едно малко невнимание на шофьора камионът може да излети от пътя като ракета с тези хиляди конски сили, завързани за гърба му. Зенгер разбира, че за по-сериозни опити са необходими и по-големи скорости на предварително ускоряване на правопоточния двигател, преди той да може да се включи.
Все така недоволният от себе си д-р Зенгер уголемява своето творение още повече, увеличавайки мощността му четирикратно, като просто взема една по-голяма канализационна стоманена тръба с диаметър от около 1,5 м. Понеже монтирането на този ревящ огнемет с проектирана мощност от 20 000 конски сили (14 700 kN) при скорост над Мах-1 не би било възможно върху един камион, д-р Зенгер се ориентира към по-сигурния и изпробван от немските военновъздушни сили изпитателен стенд — към двумоторния бомбардировач-лаборатория Do-217 на Дорние.
Този гигантски двигател, с диаметър почти колкото тялото на бомбардировача, е монтиран върху него, точно както 40 години по-късно инженерите от НАСА окачват космичната совалка върху самолета-транспортьор — модифицирания Боинг-747. Бомбардировачът се издига на голяма височина, и стартовият бутон е натиснат. Надявам се неговият пилот да е имал късмет да не насочи твърде високо към хоризонта носа на своята машина, защото според мене е съществувала реалната възможност само за броени минути тя да излети в балистична траектория извън атмосферата.
Читать дальше